Що се отнася до клиента, изпратил на агенцията тази спешна поръчка, нямах никакви съмнения относно неговата самоличност: Луи Барле. Кой друг би могъл да бъде? Самият той ми бе заявил: „До утре“.
- Има нещо мътно в тази твоя история - продължи София. - Как брат му е научил коя си?
- Нямам представа. Предполагам, че е клиент на агенцията. Като се сещам за момичето, с което си тръгна от галерията, никак не бих се учудила.
- В картотеката на Ребека има стотици момичета. Доста чудно, че е попаднала точно на тебе.
- Давид сигурно й е показал моя снимка... - предположих аз. - Избрал ме е, прелиствайки каталога.
Вниманието ми отново бе привлечено от мобилния телефон.
Вече сте отказали три поръчки през последния месец. Знаете правилото: още един отказ и отпадате. Помислете добре.
Размислила съм.
Добре. Но трябва ли да ви напомням, че дължите значителна сума, която изпълнените от вас поръчки не са покрили? Напомням ви, че съм отложила изплащането по ВАША молба. Оставате обвързана с договора, докато не върнете тези пари до последния сантим. Отстъпчива съм, но не съм благотворително дружество.
Чудесно знаех това. Имах да връщам още хиляда седемстотин петдесет и пет евро. Сума, която наличните ми спестявания спокойно можеха да покрият. Ала за пореден път щеше да се наложи да се откажа от подаръка за Давид.
- Всичко наред ли е? - разтревожи се София.
- Да, да... Ребека ми досажда.
- Пускай я да пасе тази дърта мръсница! - изкиска се моята приятелка. - Вземи малко от джобните пари на твоя милиардер и хвърли в муцуната й колкото й дължиш. Келнер!
Тя запрати със замах въображаема пачка към въображаем сервитьор. Моят бунт сякаш облекчаваше донякъде и нейното робско положение, поне колкото да се засмее.
- Милионер, а не милиардер - поправих я аз.
- Да де. Все ще може да ти изплати дълга. Вземи, че махни тази тъпачка от мобилния си.
Следвайки нейната заповед, изтрих заплашителните есемеси на Ребека. Ала веднага след това към непрочетените съобщения се появи ново, съпроводено с характерното кликване.
- Не те оставя на мира тази дърта крава! - възкликна София.
- Е, не... Този път не е тя... Мамка му!
Няколкото любезни думи на съобщението ме разстроиха много повече от бакалските сметки на Ребека Сибони. Оттук нататък пари безспорно нямаше да ми липсват и това за мен бе истинска победа над нищетата, на която бях обречена още от раждането.
Ала професионалното признание не се купуваше с пари.
- Кой беше?
- За кастинга... Отменили са го. Вече са взели друга кандидатка. Онова момиче от прогнозата за времето.
- Тази кифла!
- Знам... Само че вече е звезда и всеки ден се появява по екраните. Лицето й е познато.
- Хм... Не ми е ясно за какво ти е да бачкаш за тези скапаняци от телевизията. Сигурна съм, че така или иначе, ще се появиш по първите страници на списанията.
- Нека ти напомня, че и моят годеник е един от главните „скапаняци“ - сърдито възразих аз.
- ...Само че аз преди пет минути така и не знаех, че ще се жените.
София напразно се опитваше да намери утешителни думи. Макар изморена от часовете, прекарани в гърчене пред непроз-рачното стъкло, все още имаше сили да ме успокоява.
- Поне ти никога няма да бъдеш горещо момиче.
- Да бъда го... Каква? - зачудих с аз.
