Kolekcionerut na kosti полностью

Райм очакваше да чуе затръшване на входната врата, до­ри счупване на стъкло, но долови само лекото изщракване на бравата.

Джери Банкс взе бележника си и започна да чете с пре­калено усърдие записките.

-      Линкълн, съжалявам - каза Селито. - Аз...

-      Няма нищо - отвърна Райм, като се прозина широко с надеждата, че така ще успокои болката в сърцето си. - Няма нищо.

Полицаите останаха още няколко минути в неловко мъл­чание пред масата, на която вече ги нямаше събраните ули­ки. После Купър каза:

-      Ами, май е най-добре да си събирам багажа.

Постави черната кутия на микроскопа върху масата и започна да развива окуляра с нежността на музикант, който разглобява саксофона си.

-      Е, Том - каза Райм, слънцето вече залезе. Знаеш ли какво означава това? Кръчмите са отворени.

Оперативната им зала беше впечатляваща. Слагаше спал­нята на Линкълн Райм в задния си джоб.

Половин етаж, тридесетина агенти, компютри и елект­ронна апаратура като от филм по Том Кланси. Агентите бя­ха облечени като адвокати или банкери. Бели ризи, вратов­ръзки. „Изтупани“ - помисли си Сакс. А тя изпъкваше сред тях с тъмносинята си униформа, оцапана с кръв от плъхове, кал и тор от заклан преди сто години добитък.

Вече се беше успокоила след скандала с Райм и въпреки че имаше още стотици неща, които можеше да му каже, ко­ито искаше да му каже, тя си наложи да се съсредоточи върху положението, в което сега се намираше.

Един висок агент в безупречен сив костюм разговаряше с Делрей - двама едри мъже, навели глави в сериозен разговор. Сакс предположи, че той е началникът на манхатънското уп­равление на ФБР, Томас Пъркинс, но не беше сигурна: патру­лиращите полицаи нямат почти никакви контакти с Бюрото. Високият агент изглеждаше сериозен, готов за действие и не сваляше поглед от голям план на Манхатън, окачен на стена­та. Пъркинс кимна няколко пъти, докато Делрей го въвежда­ше в ситуацията, после се изправи пред една пластмасова ма­са с хартиени пликове и се обърна към останалите агенти:

-      Моля за внимание... Току-що разговарях с главния про­курор във Вашингтон. Всички знаете за похитителя от лети­ще „Кенеди“. Престъпникът действа необичайно. Отвлича­нето без сексуални подбуди се среща рядко при серийните похитители. Всъщност този е първият подобен случай в Юж­ния район. Като се има предвид възможната връзка със съ­битията в ООН тази седмица, ще работим в тясно сътрудни­чество с главната квартира на организацията, Куонтико и канцеларията на генералния секретар. Налага се да се отне­сем с изключителна сериозност към този случай. Работата ни се следи на най-високо ниво.

Главният агент погледна Делрей, който продължи:

-      Поехме случая от нюйоркската полиция, но ще ги изпол­зваме за подкрепление. Полицаят, който е извършил огледа на местопрестъпленията, ще ни разкаже накратко за сцените.

Сега Делрей звучеше съвсем различно. Никаква следа от надутост.

-      Водихте ли писмен отчет за уликите? - обърна се Пър­кинс към Сакс.

Тя призна, че не.

-      Главната ни цел беше спасяването на жертвите.

Това явно не се хареса на агента. В съда много сериозни обвинения се провалят заради пропуски при воденето на до­кументацията за веществените доказателства. Това е първо­то, за което се хващат адвокатите.

-      Съставете пълен списък, преди да си тръгнете.

-      Слушам, сър.

„Как само ме гледаше Райм, когато се досети, че аз съм отишла при Екерт и съм го накарала да им вземе случая. Какъв поглед...“

„Моята Сакс го направи, моята Сакс запази сцената непокътната.“

Сакс започна да си чопли единия нокът. „Спри“ - каза сама на себе си. И както винаги, продължи да човърка кожичките си. Болката я успокояваше. Това никой лекар не го разбираше.

Началникът каза:

-      Агент Делрей, бихте ли съобщили на колегите какво смятаме да предприемем?

Делрей се обърна към залата:

-      В момента наши агенти проверяват главните теро­ристични групи в града и търсят следи, които биха ни завели до свърталището на убиеца. Всички криминолози, всички тай­ни агенти. Това ще означава отлагане на работата по някои започнати вече разследвания, но решихме, че си струва да рискуваме. Ще действаме бързо. Ще се разделите на групи по шестима, трябва да сте готови да действате при първия подаден сигнал. Имайте пълна готовност за спасяване на за­ложници и влизане с взлом в укрепени сгради.

-      Сър... - прекъсна го Сакс.

Пъркинс се намръщи. Очевидно никой не се беше осме­лявал да прекъсне инструктаж преди определеното време за въпроси.

-      Да. Какво има, полицай?

-      Ами чудех се, сър. Какво ще стане с жертвата?

-      Коя, германката ли? Смятате, че трябва пак да я раз­питаме?

-      Не, сър. Следващата жертва.

-      А... не изключваме възможността да има и други ми­шени на похитителя.

-      Той вече е хванал следващата - продължи Сакс.

-      Така ли? Началникът погледна Делрей, който вдигна рамене. - Откъде знаете?