Kolekcionerut na kosti полностью

Около Сакс се вихреше цял ураган от припрени агенти. Говореха за оръжие, хеликоптери, коли, преговори с теро­ристи. Телефонни разговори, тракане по клавиатури, шумо­лене на карти, щракане на пистолети.

Пъркинс разговаряше със специалистите по спасяване на заложници, с началника или с кмета. Може би дори с пре­зидента. Кой знае?

-      Не знаех, че отпечатъците са толкова важни - каза Сакс на Делрей.

-      Винаги са били важни. Особено сега, когато имаме САИО. Преди отпечатъци се взимаха само за показност. За да се покаже на пресата, че правим нещо.

-      Шегувате се.

-      Не, ни най-малко. Да вземем Ню Йорк. Провеждате „студено“ разследване - когато няма заподозрени. Ако тър­сите из досиетата ръчно, може да ви отнеме петдесет годи­ни, докато намерите престъпника. Къртовски труд. С автоматичната система ще го имаме за петнадесет минути. Нав­ремето около два-три процента от престъпниците се разкри­ваха по отпечатъци. Сега разкриваме двадесет - двадесет и два процента. Отпечатъците са безценни. Райм не ви ли е казал?

-      Сигурно знае...

-      И не е започнал търсенето? Господи, този човек спи.

-      Полицай - извика Пъркинс, поставил ръка върху теле­фонната слушалка, - ще се наложи да попълните формулярите за съхранение на уликите веднага. Искам да ги изпратя на ОИВД.

Отряда за изследване на веществени доказателства. Райм бе един от основателите му.

-      Разбира се, веднага.

-      Малъри, Кемпъл, занесете тези улики в някой каби­нет и оставете гостенката ни да попълни формулярите. Има­те ли химикалка, полицай?

-      Тъй вярно.

Сакс последва двамата мъже в един кабинет. Започна нервно да щрака с химикалката, докато ѝ донесоха цяла куп­чина формуляри за съхранение на веществени доказателст­ва. Тогава седна и се зае с работата.

Зад гърба ѝ изгърмя гласът на Делрей, човекът, който изглеждаше най-заинтересован от случая. На път за управ­лението някой го бе нарекъл „Хамелеона“ и Сакс сега започ­ваше да разбира защо.

-      Наричаме Пъркинс Големия Dict. Не, не „dick²⁶¹”, както си мислите. Съкратено от dictionary - речник. Той е умен за де­сет. И винаги знае къде да се обади, когато трябва да се урежда нещо. - Делрей прокара цигарата под носа си, като че беше луксозна пура. - Знаете ли, полицай, много хитро постъпвате.

-      Защо?

-      Като се махате от криминалния отдел. Най-умната постъпка в живота ви е това преместване във „Връзки с об­ществеността“. Там хем ще има полза от вас, хем работата няма да ви смаже. Точно това става при нас, повярвайте. Ра­ботата те смазва.

„Една от жертвите на болния разсъдък на Джеймс Шнайдер, млад мъж на име Ортега, пристигнал в Манхатън от Мек­сико, където политическата нестабилност (размирици, започ­нали предишната година) застрашавала търговията. Амби­циозният предприемач бил прекарал в града не повече от една седмица, когато внезапно изчезнал. Бил забелязан за пос­леден път пред една кръчма в Уестсайд и властите веднага заподозрели, че той е поредната жертва на Шнайдер. За зла участ, точно такъв бил случаят.“

Колекционера на кости обикаляше вече петнадесет ми­нути из улиците около Нюйоркския университет на „Вашин­гтон скуеър“. Пълно с народ, но главно младежи. Ученици от лятното училище. Скейтбордисти. Весела тълпа. Улични музиканти, жонгльори, акробати. Това му напомняше за „му­зеите“ по „Боуъри“, популярни през XIX век. Разбира се, не бяха истински музеи, а панаирджийски улички, гъмжащи от палячовци, уроди, показвани за пари, и дюкянчета, предлага­щи всичко, от френски пощенски картички до късчета от Христовия кръст.

Колекционера забави един-два пъти, но никой не иска­ше да се вози на такси.

„Шнайдер завързал тухли за краката на сеньор Ортега и го хвърлил в река Хъдсън, та мътната вода и рибите да оглозгат тялото му до кокал. Трупът бил открит две сед­мици след отвличането. Така и не се разбрало дали злощастната жертва е била жива, когато са я хвърлили във водата. Предполага се, че да. Защото извергът така изчис­лил дължината на въжето, че лицето на сеньор Ортега би­ло само на сантиметри под повърхността - ръцете му не­съмнено бясно са се мятали, докато нещастникът гледал спасителния въздух.

Колекционера на кости забеляза болнав младеж, заста­нал на една пресечка. „Болен от СПИН - помисли си той. - Но костите ти са здрави и толкова ясно личат през кожата. Костите ти ще живеят вечно...“ Младежът не искаше такси и Колекционера го отмина. Хвърли му жаден поглед в огледа­лото за обратно виждане.

Погледна отново напред, точно навреме, за да избегне един възрастен мъж, който бе изскочил на улицата и махаше за такси. Човекът отскочи назад, колата закова спирачки точ­но пред него.

Мъжът отвори задната врата.

-      Гледайте къде карате - каза поучително, не ядосано.

-      Извинявайте - промърмори Колекционера на кости.

Възрастният човек се поколеба за момент, огледа ули­цата, но не забеляза други таксита. Качи се.

Затръшна вратата.

„Стар и хилав - помисли си Колекционера на кости. - Кожата ще се обели от костите му като коприна.“

-      Накъде?

-      Ийстсайд.