Kolekcionerut na kosti полностью

-      Ами... не съм сигурна, сър. Но на последното местоп­рестъпление бе оставил улики, а нямаше да го направи, ако не държеше вече поредната си жертва. Или ако поне не въз­намеряваше да отвлече някого.

-      Както виждате, полицай - продължи началникът, - ще мобилизираме всичките си хора, за да предотвратим след­ващото убийство.

-      Смятаме, че е по-добре да се съсредоточим върху из­вършителя - обясни Делрей.

-      Детектив Сакс... - започна Пъркинс.

-      Не съм детектив, сър. Патрулиращ полицай съм.

-      Да, добре - продължи началникът, като погледна куп­чината папки. - По-добре ни кажете какво знаете.

Тридесет чифта очи се насочиха към нея. Между тях и на две жени.

-      Просто разкажете какво видяхте - каза Делрей и стис­на една незапалена цигара между зъбите си.

Сакс им разказа как е обработила сцената на престъпле­нието и до какви изводи са стигнали Райм и Тери Добинс. Повечето агенти изглеждаха объркани от необичайното по­ведение на престъпника.

-      Като че играе някаква игра - промърмори един.

Друг попита дали в уликите, които е оставял, има някак­ви политически намеци.

-      Ами ние всъщност не смятаме, че е терорист - настоя Сакс.

Пъркинс се обърна рязко към нея:

-      Кажете, полицай. Твърдите, че е хитър?

-      Много хитър.

-      Има ли възможност да блъфира двойно?

-      Какво имате предвид?      '

-      Вие... по-скоро полицията смята, че е психопат. Със съз­нанието на убиец. Но не е ли възможно да е толкова умен, че да ви накара да си мислите така? А всъщност целта му да е друга.

-      Каква?

-      Да вземем уликите, които оставя. Дали не са само за заблуждение?

-      Не, те са указания. Подсказват ни къде е следващата жертва.

-      Това го разбирам - бързо каза Томас Пъркинс. - Но дали не го прави, за да ни отвлече вниманието от истинска­та му цел?

Сакс бе мислила и по този въпрос.

-      Възможно е.

-      А началникът на полицията Уилсън изтегля хора от охраната на ООН, за да ги включи в разследването на убий­ствата. Този престъпник може да разсейва силите на реда, за да постигне необезпокоявано истинската си цел.

Сакс си бе помислила същото, когато наблюдаваше по­лицаите, които претърсваха „Пърлстрийт“.

-      И мислите, че целта му е ООН?

-      Така смятаме - потвърди Делрей. - Терористите, ко­ито стоят зад атентата над ЮНЕСКО в Лондон, може да са решили да направят втори опит.

Значи Райм е работил в съвсем грешна насока. Това об­лекчи в известна степен чувството й за вина.

-      Сега, полицай, бихте ли ни разказали за уликите?

Делрей й връчи списък с всичко, което беше намерила, и тя започна да обяснява точка по точка. Почти никой не ѝ обръщаше внимание: някои агенти говореха по мобилните си телефони, други помежду си, трети драскаха в бележници­те си. Но в един момент тя заяви:

-      Тогава снех този отпечатък от пръста на извършителя.

В залата настъпи гробно мълчание. Всички вдигнаха очи към нея изненадани. Имало какво да изненада и федерални­те агенти.

Сакс погледна безпомощно Делрей, който рязко вдигна глава:

-      Отпечатък ли сте снели?

-      Ами, да. Ръкавицата му паднала в борбата с последна­та жертва и когато се навел да си я вземе, се подпрял с пръст на земята.

-      Къде е? - припряно попита Делрей.

-      За Бога - възкликна един агент. - Защо не го споме­нахте в самото начало?

-      Ами, аз...

-      Намерете го, намерете го! - изкрещя друг.

През залата премина шепот.

С разтреперени ръце Сакс започна да рови из уликите, на­мери снимката и я подаде на Делрей. Той я вдигна, погледна отпечатъка внимателно. Показа го на един агент, който, както предположи Сакс, бе специалистът по пръстови отпечатъци.

-      Добре - каза агентът. - Първо качество.

Отпечатъците се разделят на три групи: А, Б и В, като последната група са най-неясни и не се приемат като доказа­телства в съда. Но каквато и гордост да изпитваше Сакс от способностите си, тя бе заличена от масовото недоумение на агентите, че е споменала за отпечатъка толкова късно.

Изведнъж настана суматоха. Делрей даде снимката на един агент, който изтича към някакъв сложен компютър в ъгъла на залата и я постави върху голям скенер „Оптискан“. Друг агент започна да трака по клавиатурата. Делрей грабна телефона. Затропа нервно с крака. Най-сетне оттатък вдиг­наха.

-      Джини, Делрей се обажда. Сигурно ще ти причиня голямо главоболие, но трябва спешно да спреш всички по­ръчки за САИО от Североизточния район и да придвижиш моята с предимство... Мога да ти дам Пъркинс. Той ще уреди всичко, а ако и това не е достатъчно, ще се обадя на шефа във Вашингтон... Заради ООН-то е.

Сакс бе чувала за Системата за автоматична идентифи­кация на отпечатъци йа Бюрото, която се използва от всич­ки полицейски управления в страната. Точно нея Делрей ис­каше да блокира.

-      Сканирах го. В момента го изпращам - докладва аген­тът от компютъра.

-      Колко време ще отнеме?

-      Десет-петнадесет минути.

Делрей сключи длани:

-      Моля те, Господи.