- Ами - започна Селито - седим си в участъка. Линкълн, аз и двама други. И Бени, помниш ли го оня здравеняк, дето все седеше прегърбен и се гладеше по корема? И той изведнъж скача. „Ей, гладен съм, искам сандвич с шоколад.“ Всички се споглеждаме и аз питам: „Какъв сандвич?“ А той ме гледа, сякаш съм паднал от Марс. „Как какъв? Взимаш едно шоколадче „Хърши“, пъхаш го между две филии и ядеш. Така се прави сандвич с шоколад.“
Тримата се засмяха. Селито предложи от шоколадчето на Купър, но той отказа. Поднесе го към Райм и той почувства внезапно желание да си отхапе. От години не беше ял шоколад... Избягваше такива храни - захар, шоколад... Можеха да му създадат проблеми. Лишаването от малките неща в живота е най-тежко. Добре, няма да се гмуркаш с водолазен костюм и да се катериш в Алпите. Много хора живеят без това. Всеки обаче си мие зъбите. И ходи на зъболекар, слагат му пломба и се връща с трамвая вкъщи. Всеки може да си изчисти зъба от парченце заседнал фъстък, когато никой не го гледа.
Всеки освен Линкълн Райм.
Поклати глава в знак на отказ и отпи голяма глътка уиски. Погледна монитора и си спомни прощалното писмо до Блейн, което съчиняваше, когато Селито и Банкс го прекъснаха сутринта. Искаше да напише и няколко други писма.
Едно от тях беше до Пит Тейлър, специалиста по гръбначни травми. През повечето време двамата не бяха говорили толкова за положението на Райм, колкото за смъртта. Лекарят бе пламенен противник на евтаназията. Райм чувстваше, че му дължи обяснение за самоубийството, което смяташе да извърши.
Ами Амелия Сакс?
Дъщерята на стражаря също щеше да получи бележка за сбогом.
Паралитиците са щедри, паралитиците са добри, паралитиците са железни...
Какво са паралитиците, ако не прощават обидите?
„Скъпа Амелия! Скъпа моя Амелия! Амелия! Скъпа г-жо полицай Сакс!
Заради времето, в което се радвах на компанията ти, бих искал да ти кажа, че въпреки че те смятам за Юда неверни, съм ти простил. Освен това искам да ти пожелая успехи в бъдещата кариера, когато ще целуваш задника на журналистите...“
- Каква е в живота, Лон? Тази Сакс.
- Освен че има лош нрав, за който не бях подозирал ли?
- Омъжена ли е?
- Не. Като види такава кобилка, човек си мисли, че някой снажен жребец вече я е забърсал, но тя дори не си урежда срещи. Казват, че ходела с някакъв преди няколко години, но тя никога не споменава за това. - Той понижи глас. - Носят се слухове, че е лесбийка.
„Трябва да се научиш да не обръщаш внимание на смъртта. Забрави мъртвите.“
Райм си спомни изражението на лицето ѝ, когато ѝ го каза. За какво е всичко това? Ядоса се, че си губи времето, като мисли за нея. Отпи една яка глътка уиски.
Позвъни се. По стълбите отекнаха стъпки. Райм и Селито погледнаха към вратата. Новодошлият бе висок мъж с ботуши, тесни униформени панталони и синя каска. От елитната част на нюйоркската полиция. Той връчи един издут пощенски плик на Селито и излезе.
Детективът отвори плика:
- Я да видим какво има тук.
Изсипа съдържанието на масата. Райм погледна раздразнено - тридесет-четиридесет найлонови пликчета за улики, всичките надписани. Във всяко имаше парче целофан от опаковките на телешките кокали, които хората от СБР бяха закупили.
- Има и бележка от Хауман: „До Л. Райм и Л. Селито. От Б. Хауман, ТОРС“.
- Какво е пък това? - полюбопитства Купър.
Полицията гъмжи от инициали и съкращения. ДПС - движещо се патрулно средство или патрулна кола. ИСВ - импровизирано средство за взривяване, бомба. ТОРС бе нещо ново. Райм вдигна рамене.
Селито продължи да чете с усмивка:
- „Тактически отряд за разследване на супермаркети. Задача „Телешки кокали“. В рамките на града бяха открити четиридесет и шест обекта. Всичките бяха разобличени и обезвредени с минимални жертви. Прочетохме правата на същите и ги транспортирахме до мястото за задържане под стража в кухнята на полицая Т. П. Джанкарло. До завършване на разследването шест заподозрени ще бъдат прехвърлени под ваше наблюдение. Загрейте на 120 градуса за тридесет минути.“
Райм се разсмя. Отпи още уиски. Това щеше да му липсва, ароматът на питието. (Въпреки че как може нещо да му липсва в прегръдките на безсетивността? Както при уликите - ако нямаш база за сравнение, няма как да разбереш, че нещо не достига.)
Купър огледа няколко проби.
- Четиридесет образеца целофан. По един от всяка верига магазини.
Райм ги погледна. Парчетата ставаха за идентифициране. Да се конкретизират, разбира се, бе невъзможно - парченцето, което бе отделено от кокала от котелното, нямаше да съвпадне точно с нито един от тях. Но тъй като фирмите използват един и същи тип целофан във всичките си магазини, можеха да разберат от коя търговска верига Извършител 823 е закупил кокала. Така щяха да ограничат броя на кварталите, в които най-вероятно живее. Дали да не се обадят на екипа за изследване на улики към Бюрото и да...?
„Не, не. Не забравяй, случаят вече е техен.“
Райм се обърна към Купър:
- Прибери ги и ги прати на федералните ни приятели.
