Опита се да изключи компютъра, но не направи точното движение с безименния си пръст. Микрофонът изпращя пронизително.
- По дяволите! - промърмори мрачно Райм. - Проклети машини!
Изненадан от реакцията му, Селито погледна чашата си и се пошегува:
- Е, Линк, май уискито те хвана.
- Ха - възкликна Том, - той и без това си е непохватен.
Колекционера на кости паркира до голямата водосточна шахта.
Слезе от таксито. Наоколо се носеше лепкавата миризма на гнила вода. Намираха се в една сляпа уличка. Тя водеше към канала, който събира дъждовната вода от Уестсайдската магистрала и я отвежда в река Хъдсън. Тук никой нямаше да ги види.
Колекционера на кости мина зад таксито. Наслаждаваше се на вида на възрастния си пленник. Също както се бе наслаждавал на момичето, завързано пред парния клапан. Или на гърчещата се ръка при железопътната линия.
Ужасът в очите му. Човекът се оказа по-слаб, отколкото го мислеше. По-безличен. Разрошен.
„Месото му е старо, но костите му са млади...“
Човекът се дърпаше на противоположната страна, свил ръце пред хилавите си гърди, сякаш за да се защити.
Колекционера на кости отвори вратата и опря пистолета в гърдите на пленника.
- Моля ви - прошепна е треперещ глас човечецът. - Нямам много пари, но ще ви ги дам всичките. Ако отидем до банков автомат, ще...
- Излизай.
- Моля ви, не ме убивайте!
Колекционера на кости му даде знак с глава. Слабоватият човек се огледа отчаяно и се подчини. Застана до колата свит, с ръце все още пред гърдите, трепереше въпреки безжалостната жега.
- Защо правите това?
Колекционера на кости отстъпи назад и измъкна белезниците от джоба си. Заради ръкавиците не успя веднага да ги отключи. Като вдигна очи, забеляза едно четиримачтово корабче по реката. Обратното течение тук не бе толкова силно, както в Ийст Ривър, в която ветроходните съдове едва-едва отплуваха от пристаните на Ийстсайд, Монтгомъри и Аутуърд на север. Колекционера присви очи. Не, чакай - не беше платноходка, а увеселителен катер. По дългата палуба се мотаеха баровци.
Колекционера протегна ръката, в която държеше белезниците. Човечецът го хвана за ризата:
- Моля ви! Бях тръгнал за болницата. Затова бързах. Болят ме гърдите.
- Млък!
Човекът неочаквано посегна към главата на Колекционера на кости, хвана го с бледите си ръце и стисна здраво. Жълтите нокти се забиха във врата и раменете; проряза го силна болка. Колекционера се ядоса, хвана ръцете на жертвата и щракна грубо белезниците.
Залепи парче тиксо върху устата на човека и го повлече по чакъла към отвора на тръбата. Тя бе метър и двадесет в диаметър. Спря, огледа стареца.
„Костите ти ще се оглозгат много лесно.
Костите... Искам да ги пипна. Да ги чуя.“
Колекционера на кости вдигна ръката на човека. Старецът го погледна с ужасени очи, устните му трепереха. Колекционера погали пръстите, стисна фалангите между своите - искаше му се да си свали ръкавиците, но не посмя. После вдигна дланта на човека и я допря до ухото си.
- Какво...?
Стисна с лявата си ръка малкия пръст на озадачения пленник, докато чу глухото изпукване на строшена кост. Прекрасна музика! Старецът изпищя - викът му бе заглушен от тиксото - и се свлече на земята.
Колекционера на кости го вдигна на крака и го повлече към тръбата. Набута го вътре.
Двамата излязоха под стар ръждясал кей. Отвратително място, земята бе застлана с полуразложените трупове на животни и риби, боклуци и сивкаво-зелени гнили водорасли. Стрък морска трева се поклащаше на повърхността на водата. Въпреки жегата в останалата част на града тук долу бе студено като през март.
„Сеньор Ортега...“
Напъха пленника наполовина във водата, завърза го с белезниците за един стълб. Воднистите очи на жертвата бяха на около метър над повърхността. Колекционера на кости внимателно се отдалечи по хлъзгавите камъни към тръбата. Обърна се и спря за момент. Не можеше да се нагледа. Не го интересуваше много дали полицаите ще намерят предишните жертви. Хана, жената от летището. Но този... Колекционера се надяваше да не го открият навреме. Всъщност, надяваше се изобщо да не го открият. Така че да дойде след месец-два, когато мъдрата река ще е почистила идеално скелета.
Върна се на покрития с чакъл паркинг, свали си маската и остави уликите за следващата жертва. Беше ядосан на полицаите, затова този път ги скри. И остави специална изненада за ченгетата. Нещо, което им бе пазил досега. След това се върна в таксито.
Бризът подухваше леко, носеше миризмата на мръсната река. Шумолене на трева и - както винаги в града - звук от преминаващи коли.
Като стърженето на шкурка по кост.
Колекционера на кости спря и се заслуша. Погледна милиардите светлини на сградите, които се простираха на север като продълговата галактика. На пътеката за пешеходци изникна жена, която бягаше бързо и едва не се блъсна в него.
Облечената в червени шорти и горнище дребна брюнетка отскочи настрани. Спря задъхана. По лицето ѝ течеше пот. В добра форма - добре оформени мускули, но не особено красива. Крив нос, дебели устни, кожа на петна.
