Накрая вдигна към него очи, твърде стари, тъжни и уморени, за да принадлежат на деветнадесетгодишна. Грешно я бе нарекъл момиче и понякога наистина забравяше колко млада е всъщност. Жената пред него носеше бреме, способно да прекърши гръбнака на три пъти по-възрастен човек.
– Ако ти си чудовище, то и аз съм чудовище – заяви той и се ухили толкова широко, че дори удължените му кучешки зъби се показаха.
Тя се засмя сипкаво и толкова близо до лицето му, че дъхът ù стопли кожата му.
– Просто остани на леглото – подкани го. – Не ми се търсят чаршафи и одеяла за дивана.
Дали заради смеха ù, или заради сребристото сияние в очите ù... Роуан отвърна:
– Добре. – Глупак, толкова наивно постъпваше с нея. Затова побърза да добави: – Но някой може да си помисли нещо, Елин.
Тя вдигна вежди по онзи начин, който обикновено вещаеше огън и жупел, но този път не се случи. И двамата бяха заклещени в телата си, лишени от магия. Но щеше да се приспособи, да го преживее.
– Така ли? – измърка тя и той се приготви за неизбежната буря. – И какво точно би си помислил този някой? Че съм уличница? Какво правя в собствената си стая, със собственото си тяло е лично моя работа.
– И смяташ, че аз не мисля така? – Самоконтролът му поддаваше. Никой друг не бе успявал да влезе под кожата му толкова бързо, толкова надълбоко, и то само с няколко думи. – Но нещата вече стоят другояче, Елин. Ти си кралица. Трябва да премисляме как изглеждат действията ни в очите на околните, какво влияние може да имат върху взаимоотношенията ни с хората, които биха ги сметнали за неблагоприлични. Ако обясним, че е за твоя безопасност...
– О, моля те. Моя безопасност? Да не мислиш, че Лоркан или кралят, или който там ме е погнал, ще се промъкне през прозореца ми посред нощ? Мога да се защитавам, в случай че не знаеш.
– Свещени богове, много добре знам, че можеш.
Никога не се беше съмнявал.
Ноздрите ù се разшириха от гняв.
– Това е една от най-глупавите препирни, които някога сме имали. И то благодарение на твоето слабоумие, бих добавила. – Тя тръгна към дрешника, кълчейки бедра в ритъм със следващите си разлютени думи: – Просто лягай в леглото.
Когато тя и бедрата ù се скриха в дрешника, Роуан въздъхна напрегнато.
Граници. Правила. Забранена.
Това бяха новите му любими думи. Погледна намръщено копринените чаршафи, макар че дъхът ù още гъделичкаше бузата му.
* * *
Елин чу вратата на банята да се затваря, а после и течаща вода. Явно Роуан използваше тоалетните принадлежности, които му беше оставила.
Не се чувстваше чудовище – нито заради делата си, нито заради силата си – не и когато Роуан беше с нея. Можеше да прославя боговете всеки проклет ден, задето я бяха дарили със сродна душа, с приятел, който никога не би я погледнал с ужас в очите. Каквото и да ставаше, винаги щеше да е благодарна за него.
Но... Неблагоприлични?
Неблагоприлични и още как.
Роуан нямаше представа колко неблагоприлична можеше да е.
Тя отвори горното чекмедже на дъбовия скрин. И се усмихна бавно.
Когато Роуан се върна в леглото, тя закрачи важно към банята. Чу го как се изправи рязко и пружината простена под тежестта му.
– Какво е това, по дяволите?
Тя продължи по пътя си към банята, без да се извини нито да сведе поглед към розовата, фина, твърде къса дантелена нощничка. Като излезе с измито лице, Роуан я чакаше седнал в леглото и скръстил ръце върху голите си гърди.
– Забравила си долнището.
Тя просто се зае да гаси свещите в стаята една по една. Очите му я следваха през цялото време.
– Нямам долнище – заяви накрая и отметна завивките в своя край на леглото. – Нощем става непоносимо топло, а мразя да се потя. Пък и ти си същинска пещ.
Така че или ще спя по това, или напълно гола. Ако не ти харесва, върви да легнеш във ваната.
Ръмженето му разтърси стаята.
– Добре де, разбрах.
– Чудесно.
Тя се настани в леглото, но на почтено, благоприлично разстояние от него. В първите няколко секунди се чуваше само шумоленето на завивките ù.
– Трябва да попълня някои детайли – заяви той с равен тон.
Елин едва виждаше лицето му в тъмнината.
– Моля?
– Татуировката ти – поясни той, вперил поглед в тавана. – Ще трябва да попълня някои места.
Разбира се. Той не беше като другите мъже... изобщо даже. Почти нямаше с какво да го стресне, да го подразни. Голото тяло си беше голо тяло. Особено нейното.
– Хубаво – отвърна тя и се обърна с гръб към него.
В стаята отново се възцари тишина. Докато гласът на Роуан не я наруши:
– Никога не съм виждал... подобна дреха.
Тя легна по гръб.
– Искаш да ми кажеш, че жените от Доранел нямат скандални нощници? Или жените от други места по света?
Очите му просветнаха като животински в мрака. Беше забравила какво е чувството да имаш елфическа кръв във вените си, вечно да си с един крак в гората.
– Контактите ми с други жени обикновено не включваха разходки по бельо.
– А по какви дрехи се осъществяваха?
– Обикновено без всякакви.
Тя изцъка с език, прогонвайки картината, изплувала в съзнанието ù.
