– Тъй като имах върховното удоволствие да се запозная с Ремел тази пролет, ми е трудно да повярвам, че точно тя не ти е демонстрирала гардероба си.
Той отново вдигна лице към тавана.
– Не ми се говори за това.
Тя се изкиска. Елин: едно, Роуан: нула.
Още се усмихваше, когато той я попита:
– Всичките ти ли дрехи за спане са такива?
– Но какъв е този интерес към бельото ми, принце? Какво биха казали хората?
Май е най-добре да издадете поясняващ декрет. – Той изръмжа и тя се ухили във възглавницата си. – Да, имам си и други, не се бой. Щом има опасност Лоркан да ме убие в съня ми, предпочитам поне да изглеждам добре.
– Суетна до последния си дъх.
Тя потисна мисълта за Лоркан, за намеренията на Майев и отвърна:
– Има ли някой цвят, в който държиш да ме видиш? Ако ще те скандализирам, е редно поне да го правя в точната разцветка.
– Същинска напаст си.
Тя се засмя отново. По-ведра не се беше чувствала от седмици, независимо от лошата вест на Роуан. Очакваше, че среднощните приказки са приключили, когато гласът му проехтя от другия край на леглото.
– Златисто. Но не жълто... а истинско, металическо златисто.
– Е, жалко – отвърна тя, заровила лице във възглавницата си. – Никога не бих облякла нещо толкова кичозно.
Почти усети усмивката му, докато се унасяше в сън.
* * *
Тридесет минути по-късно Роуан продължаваше да се взира в тавана, стискайки зъби. Опитваше да укроти беснеещата си кръв, която заплашваше да разкъса самоконтрола му на парченца.
Проклетата нощница.
По дяволите!
Доста надълбоко беше нагазил в блатото.
* * *
Роуан спеше със завито наполовина тяло, когато зората проникна през дантелените пердета. Елин стана тихо, оплези му се и наметна светлосиния си копринен халат. После върза вече избледняващата си червена коса на кок върху главата и се отправи към кухнята.
Преди Пазарът на сенките да се превърне в пепелище, една тамошна търговка вероятно беше натрупала цяло състояние от блокчетата боя, които Елин купуваше от нея. Тя настръхна при мисълта, че трябва отново да я издирва, нещо ù подсказваше, че жената е успяла да избяга от пламъците. И вече вземаше двойно, дори тройно по-висока цена за и бездруго надценените си бои, за да покрие загубите си. Пък и тъй като Лоркан можеше да я проследи само по миризмата ù, не виждаше смисъл да променя цвета на косата си. Макар че и кралската гвардия я търсеше под дърво и камък... О, беше твърде рано да обмисля всички гадории в живота си.
Чувстваше се толкова отпаднала, че направи чая машинално. Зае се да пече филийки с надеждата, че в хладилната чанта са останали яйца – за нейна огромна радост освен яйца, намери и бекон. В дома ù храната сякаш изчезваше още с внасянето.
Едно от най-големите прасета на света се появи в кухнята с нечовешки безшумна походка. Тя свика силите си и тъй като ръцете ù бяха заети с храна, затвори капака на хладилната чанта с хълбок. После отиде до малкия бюфет при печката и започна да вади купи и прибори под предпазливия поглед на Едион.
– Някъде имаше гъби – пророни той.
– Чудесно. В такъв случай ги измий и нарежи. А после накълцай и лука.
– Това наказание за снощи ли е?
Тя счупи първото яйце в една купа.
– Ако смяташ, че това е подходящо наказание.
– А ти може би правиш закуска толкова безбожно рано като самонаказание?
– Правя закуска, защото ми омръзна да я прегаряш и да омирисваш цялата
къща.
Едион се позасмя, застана до нея и започна да кълца лука.
– Стоял си на покрива през цялото време, нали?
Тя свали един чугунен тиган от рафта над печката, сложи го на котлона и хвърли дебело парче масло върху тъмната му повърхност.
– Изрита ме от апартамента си, но не и от самата сграда, така че реших поне да свърша нещо полезно и да следя за натрапници.
Находчивият му старовремски способ за изопачаване на заповедите бе в действие. Стана ù чудно какво би казал същият този господин за благоприличието на кралиците.
Тя грабна дървена лъжица и побутна топящото се масло.
– И двамата имаме отвратителни характери. Знаеш, че не говорех сериозно за това, че си бил слуга на краля. И за смесената ти кръв. Наясно си, че такива неща не ме интересуват.
Синът на Гавриел – свещени богове! Но щеше да си мълчи по въпроса, докато Едион не подхванеше темата сам.
– Елин, срамувам се от снощните си думи.
– Е, значи сме двама. – Тя заразбива яйцата, наблюдавайки маслото. – Виж, аз... разбирам, Едион, наистина. За кръвната клетва. Знам колко важна е за теб.
Сбърках, че не ти казах веднага. Обикновено не си признавам подобни грешки, но... Трябваше да ти кажа. Съжалявам.
Той подуши лука, старателно нарязан в единия край на дъската, и се зае с дребните кафяви гъби.
– Живеех за клетвата. С Рен постоянно се карахме като деца заради нея. Баща му ме ненавиждаше, защото аз я заслужавах повече.
Тя изсипа лука в маслото и кухнята се изпълни с цвъртене.
– Нищо не ти пречи да положиш клетвата. Майев има няколко кръвни поданици в двора си. – Които в момента създаваха множество главоболия на Елин. – Можеш да я положиш. Същото важи и за Рен. Само ако искаш, разбира се, но... няма да се засегна, ако откажеш.
– В Терасен имаше само един.
