В момента, в който влязоха в гнездото, Манон видя, че Елида спи до Абраксос. Усети близостта ù малко преди това, надуши я още от стълбището. Ако Астерин и Сорел бяха забелязали, явно си мълчаха умишлено.
Слугинята седеше на няколко стъпки от вратата, вдигнала крак във въздуха, за да не се влачат веригите ù по земята. Умно от нейна страна, макар че очевидно не знаеше колко добре се виждаха в тъмнината.
– В стаята ми имаше някого – обясни Елида, ставайки от земята.
Астерин се напрегна осезаемо.
– Кой?
– Не знам – отвърна Елида. Стоеше до вратата, въпреки че бе наясно, че няма как да им избяга. – Но не ми се искаше да влизам.
Абраксос също беше нащрек и мърдаше опашка по каменния под. Безполезният звяр се тревожеше за момичето. Манон присви очи насреща му.
– Нали уж уивърните закусват с млади девойки?
Той ù отвърна с кисел поглед.
Манон тръгна с хищническа стъпка към Елида, а тя не помръдна от мястото си.
Впечатляващо. Вещицата я погледна – този път наистина.
Момиче, което не се боеше да спи с уивърн и имаше достатъчно разум в главата си да прецени кога е изложено на опасност... Може би във вените ù наистина течеше синя кръв.
– Под замъка има една тайна стая – подхвана Манон, а Астерин и Сорел се строиха зад нея. – В нея е затворено цяло сестринство вещици от клана на Жълтоногите. Херцогът ги държи там, за да... създават демонско потомство.
Искам да се промъкнеш в тази стая. И да ми докладваш какво се случва в нея.
Момичето пребледня като смъртник.
– Не мога.
– Можеш и ще го направиш – отсече Манон. – Вече ми принадлежиш. – Усещаше очите на Астерин върху себе си – неодобрението и изненадата ù.
Въпреки това продължи: – Намери начин да се промъкнеш в стаята, донеси ми информация, дръж си устата затворена и ще оцелееш. Ако ме предадеш обаче, ако кажеш на някого... е, тогава ще вдигаме наздравици на сватбата ти с някой чаровен валгски младоженец.
Ръцете на момичето трепереха. Манон ги бутна до тялото му с плесница.
– Страхливци нямат място сред редиците на Черноклюните – изсъска тя. – Или си предполагала, че ще те защитавам безвъзмездно? – Манон посочи към вратата. – Ще живееш в моите покои, щом е опасно да се връщаш в стаята си.
Изчакай ме в дъното на стълбището.
Елида надникна зад гърба на Манон към Втората и Третата ù, сякаш обмисляше дали да не поиска помощ от тях. Но Манон знаеше, че е намерила лицата им каменни и безпристрастни. Затова момичето закуцука към стълбището, оставяйки остра миризма на ужас след себе си. Слезе по стъпалата с бабешка мудност заради погубения си крак, а като стигна долната площадка, Манон се обърна към Сорел и Астерин.
– Може да те издаде на херцога – изрече опасението си Сорел. В качеството си на Втора имаше такова право, длъжна беше да предвижда заплахите за наследницата.
– Не е толкова безскрупулна.
Астерин изцъка с език.
– Затова и продължи да говориш, въпреки че я усети тук.
Манон не сметна за нужно да потвърди.
– Ами ако я заловят? – попита Астерин.
Сорел ù хвърли остър поглед. Манон обаче нямаше сили да я смъмря. Втората ù трябваше да установи йерархията помежду им.
– Ако я заловят, ще намерим друг начин.
– И не се притесняваш, че ще я убият? Или ще използват огъня от сенки върху нея?
– Млъкни, Астерин – нареди ù Сорел.
Астерин не се подчини.
– Ти трябва да ù задаваш тези въпроси, Втора.
Сорел извади железните си зъби.
– Именно заради такива въпроси сега си Трета.
– Достатъчно – прекъсна ги Манон. – Елида е единствената, която може да се промъкне в онази стая и да ми докладва. Херцогът е наредил на копоите си да не допускат вещици. Дори Сенките не могат да се доберат до подземието. Но едно слугинче, изпратено да почисти...
– Ти си я чакала в стаята ù – отгатна Астерин.
– Малко страх прави чудеса с хората.
– Но тя човек ли е? – попита Сорел. – Или я числим към нас?
– Няма значение дали е човек, или вещица. Щях да изпратя най-подходящия си поданик в онази стая, а в момента само Елида може да влезе там.
С хитрост – така щеше да надвие херцога с всичките му скрити планове и
оръжия. Може и да служеше на краля му, но отказваше да стои в неведение.
– Трябва да знам какво се случва там, долу – обясни Манон. – Дори с цената на един живот.
– А после какво? – попита Астерин въпреки предупреждението на Сорел.
Манон не беше решила още. Онази призрачна кръв отново обля ръцете ù.
Трябваше да следва заповедите на херцога, иначе тя и Тринадесетте ù щяха да бъдат екзекутирани. Или от него, или от Майка Черноклюна. Може би нещата щяха да се променят, след като баба ù прочетеше писмото. Дотогава обаче...
– После продължаваме по план – отговори накрая Манон. – Но нямам намерение да правя каквото и да било с превръзка на очите си.
* * *
Съгледвачка.
Съгледвачка на Водачката на Крилото.
Май не се различаваше особено от това да разузнава за самата себе си – за собствената си свобода.
Но сега трябваше едновременно да проучва кога се очакват фургоните с провизии и да търси начин да влезе в онази стая, вършейки ежедневните си задължения... Кой знае, можеше да ù провърви. Можеше да се справи и с двете задачи наведнъж.
