Елин хвърли на Роуан поглед, който в общи линии казваше: Не убивай братовчед ми, моля те. Прекрати боя.
Едион стисна дървената пръчка.
– Нищо ми няма.
– Преди седмица беше с единия крак в отвъдното. Раната ти още не е заздравяла. Няма да се биеш повече днес и няма да излизаш с нас.
– Знам си възможностите и те уверявам, че съм добре.
По лицето на Роуан се разля смъртоносна усмивка. Покана за танц.
И онази първична част от Едион реши, че не иска да бяга от хищника в очите на принца. Не, искаше да стъпи здраво на земята и да изръмжи свирепо.
Елин простена, но не се намеси. „Докажи го“, беше казала. Е, така и щеше да направи.
Едион атакува без предупреждение, финтирайки надясно с нисък удар. Доста свои врагове беше погубил с този ход, разсякъл ги беше на две. Роуан обаче отклони удара с едно ефективно движение и зае нападателна позиция, а Едион така и не видя друго, преди да стрелне пръчката си нагоре, воден от чист инстинкт. Напрегна мускули в очакване на атаката и го прониза заслепяваща болка, но не загуби концентрация, въпреки че Роуан почти беше съборил пръчката от ръцете му.
Незнайно как успя да си спечели следващия нападателен ход. Но устните на принца се извиха в усмивка и Едион усети, че си играе с него.
Не за развлечение, а за да докаже нещо. Червена мъгла се спусна пред очите му.
Роуан замахна ниско към краката му и Едион скочи с такава сила върху пръчката му, че я скърши на две. Веднага се извъртя, хвърли се в атака и собствената му пръчка спря на сантиметри от лицето на Роуан, който сграбчи двете парчета в ръце, приклекна със светкавична бързина и...
Едион не предвиди втория му нисък замах. В следващия момент вече зяпаше дървените греди на тавана и дишаше тежко, а раната го прониза болезнено от едната страна.
Роуан му се озъби, допрял едното парче от тоягата си във врата му, а другото в корема му, готов да го разпори като риба.
Пресвещени богове!
Едион знаеше, че е бърз и силен, но това... Ако Роуан се биеше рамо до рамо с воините от Гибелния легион, всяка победа можеше да е тяхна.
Раната го болеше толкова жестоко, че очакваше да е прокървила.
Елфическият принц заговори така тихо, че дори Елин не го чу.
– Кралицата ти заповяда да спреш, и то за твое добро. Защото си ù нужен здрав и я боли да те гледа ранен. Следващия път не пренебрегвай заповедите ù.
Едион имаше благоразумието да не му отвърне със същия тон и да не помръдне, когато принцът заби върховете на пръчките още по-надълбоко в кожата му.
– И – добави Роуан – ако пак те чуя да ù говориш като снощи, ще откъсна езика ти и ще го натъпча в гърлото ти. Ясно ли е?
Едион не кимна от страх назъбеният край на пръчката да не прободе гърлото му.
– Ясно е, принце.
Роуан отстъпи назад и Едион отвори уста да добави нещо, за което несъмнено щеше да съжалява, когато в помещението проехтя ведър поздрав.
Всички се завъртяха към входа с вдигнати оръжия. Лизандра, ненадминат майстор в промъкването, затваряше плъзгащата врата с кутии и торби в ръце. Направи две стъпки със сериозно изражение, настанило се по удивителното ù лице, и спря на място, като зърна Роуан.
В този момент Елин се втурна да вземе товара от ръцете ù и я поведе към стълбището.
Едион се отпусна на земята.
– Това ли е Лизандра? – попита Роуан.
– Не е за изхвърляне, а?
Роуан изсумтя.
– Защо е дошла?
Едион докосна внимателно раната си, за да се увери, че не е зейнала.
– Вероятно носи информация за Аробин.
Когото Едион възнамеряваше да погне веднага щом дойдеше на себе си, независимо от мнението на Елин по въпроса. После дни наред щеше да го кълца на съвсем мънички парченца.
– Но не иска ти да я чуваш?
– Струва ми се, че смята всички, освен Елин, за скучни – обясни Едион. – Най-голямото разочарование на живота ми. – Пълна лъжа, незнайно защо напуснала устните му.
Роуан обаче се усмихна леко.
– Радвам се, че най-накрая си е намерила приятелка.
За момент Едион остана поразен от нежността по лицето на воина. Докато Роуан не обърна леден поглед към него.
– Кралството на Елин ще е ново, различно от всички останали по света. Тя ще възвърне Стария ред. И ти ще го опознаеш. Лично ще следя за това.
– Познавам Стария ред.
– Ще го познаеш наново.
Едион се изправи в цял ръст и изопна рамене.
– Аз съм генерал на Гибелния легион и принц на родовете Ашривер и Галантиус. Не някакъв си неопитен пешак.
Роуан кимна в знак на съгласие и Едион предположи, че трябва да е поласкан от жеста му. Докато принцът не каза:
– Другарите ми, както Елин нарича воините ми, бяха страховит отряд, защото се подкрепяхме един друг и следвахме общ кодекс. Майев, доказано садистична владетелка, държеше всички да се придържаме към него. Елин никога не би ни насилила, затова и кодексът ни ще е различен, по-добър от този на Майев.
Двамата с теб ще сме гръбнакът на кралството ù. Сами ще съставим законите си.
– И в какво ще се състоят те? Покорство и сляпа преданост?
