Добре че галите се изтегляха бързо, иначе римляните вече щяха да са се пречупили. Врагът също беше уморен до смърт, което означаваше, че не можеше да се възползва от преимуществото си, което несъмнено биха желали водачите му. Това не носеше особена утеха на Квинт и другарите му, от които бяха останали не повече от деветдесет души. Както можеше да се очаква, Мацерион беше един от тях. Нямаше значение, че картагенските войници трябваше да спират редовно, за да почиват. Римляните бяха обкръжени като риби, попаднали в мрежа. И бавно, но сигурно тази мрежа се затягаше и биваше изтегляна към лодката. Квинт беше изгубил всякаква представа за време, но предполагаше, че трябва да е средата на следобеда. Безмилостният ослепителен диск на слънцето все още беше високо в небето, което означаваше, че сражението продължава от поне шест часа. Конната битка беше спечелена от Ханибал — трябваше да е така, иначе тилът на картагенците вече трябваше да е подложен на атака. Това щеше да сложи край на изпитанията им. Сега им оставаше или да пробият вражеските редици, или да загинат. Квинт се огледа и разбра, че мнозина от другарите му ще направят второто. Същото се отнасяше и за него и Урцей, ако нещо не се променеше. Смътно се запита в коя ли част на бойното поле се намира Ханон и дали и той ще остане жив до края на деня. Неговото оцеляване изглеждаше много по-вероятно от това на Квинт.
— Пак идват — изграчи Урцей.
Другарите им засипаха ругатни. Мнозина започнаха да се молят. Колкото и невероятно да изглеждаше след количествата пролята пот, един хастат побърза да се изпикае.
— Къде е Коракс? — попита някой. Никой не му отговори и над групата се възцари униние.
Квинт се намръщи, вдигна очукания си щит и се опита да спре треперенето на дясната си ръка.
— Виждал ли си го? — изсъска той на Урцей.
— От известно време не. Дано да е жив.
— Дано — повтори Север.
„Някой трябва да поеме командването — помисли си Квинт. — И то бързо“.
— Сгъсти строя! — извика той. — Който има копие, да е готов да хвърля по моя заповед. — Изпита облекчение, че никой не възрази. Войниците се подчиниха, несъмнено доволни, че има кой да им дава нареждания.
Галите вече не тичаха към хастатите. А просто вървяха. Някои крещяха бойни викове, но повечето мълчаха. Гърлата им бяха пресъхнали като тези на римляните. Дори онези, които надуваха карниксите, се бяха отказали. Врявата на битката се вдигаше навсякъде около тях, но в техния странен оазис беше странно тихо. Квинт реши, че е още по-лошо да се изправиш срещу притихнали диваци. Те винаги атакуваха, като крещяха с пълно гърло. Сега мълчанието им изглеждаше още по-зловещо.
Бяха на петдесетина крачки.
Квинт започна да брои наум. На трийсет крачки погледна настрани. Следвайки нареждането на Коракс, бойците непрекъснато събираха захвърлени пилуми, но с напредването на деня все по-малко и по-малко от тях можеха да се използват отново. Квинт видя, че хората с копия са само десетина, но и това беше нещо. Всеки изгубил щита си гал беше враг, който можеше да бъде убит по-лесно.
— Оставете ги да се приближат! Още не хвърляйте.
Смая се, когато галите внезапно се затичаха. Едва тогава забеляза групата войници в средата им. Те не бяха диваци. Всички носеха ризници и черни наметала; всички бяха със скутуми и мечове. Някои имаха нагръдници с изваяни върху тях мускули. Възможно ли беше да са картагенски офицери? Квинт се обля в пот, когато видя, че туниката на един от тях е пурпурна. Превръзката със същия цвят на едното око потвърди подозренията му. Не се сдържа.
— Това е шибаният Ханибал!
— Какво прави той тук? — озъби се Урцей, но страхът в гласа му беше осезаем.
От гърлото на Север се изтръгна изпълнен с ужас стон.
— Всички ще умрем! — извика някой, май беше Мацерион.
— Затваряйте си устата! — изкрещя Квинт, но вече беше късно. Страхът премина през редиците — можеше направо да се види как вилнее и прави на пух и прах последните остатъци от кураж. — Хвърляйте копията!
Копията полетяха, но залпът бе рехав. Картагенците се приближаваха. Римските редици се люшнаха.
— Извади мечовете! — извика Квинт.
Врагът беше съвсем близо.
В желанието си да впечатлят пълководеца си галите се сражаваха като обладани от демони. Хвърляха се безогледно във всяка отворила се в редиците дупка и само за няколко момента разкъсаха оредялата манипула. Квинт и Урцей се биеха като сраснали се близнаци и удържаха позицията си, но Север скоро беше посечен от един от войниците с черни наметала, очевидно телохранител на Ханибал. Хастатът отляво на Север изгуби първо дясната си ръка, после и главата си. Два алени фонтана плиснаха от тялото му, докато падаше върху Север. Малцината останали бяха обкръжени миг по-късно. С открит ляв фланг Квинт и Урцей отстъпиха, като продължаваха да се бият. Онези зад тях видяха какво става и също заотстъпваха.
