Куклата близнак полностью

Аркониел я последва и се озова в уютно убежище. Светлина, подобна на призованата от него, блестеше над главите им, близо до тавана на кухината. Двамата с Айя бяха откривали подобни гигантски хралупи по време на пътуванията си. Старите дъбове често се разцепваха, без да умират. Лел си беше устроила тук прекрасен дом. Край стената лежеше покрит с кожи сламеник, до който имаше купчина, която сигурно съдържаше дрехи. Имаше тенджери и кошници, както и огнено гърне. Стените на дървото бяха почернели от дима. Но магьосникът пак не можеше да си представи да живее с години на подобно място.

Лел спусна еленска кожа над входа и приклекна над казана, за да го запали.

— Заповядай. — Аркониел извади малка торбичка с огнените си камъни и й показа как се използват. Вещицата веднага си послужи с един и прие подаръка с усмивка:

— Хубаво.

— Как си оцеляла тук? — попита Аркониел, настанявайки се край огъня. На тази светлина виждаше, че лицето и ръцете й са напукани, а краката й бяха покрити с мазоли и измръзнали места.

Лел го погледна от другата страна на огъня. Проблясващата светлина хвърляше дълбоки сенки в чертите й и караше сребърната й коса да изглежда червеникава. Преди това на пътя изглеждаше толкова млада. Тук сякаш притежаваше достолепната старост на богиня.

— Тук добро място — каза тя, сваляйки кожената си наметка. Остави горната част на роклята си да се свлече. Сега върху тялото й нямаше символи. Тя бръкна в една кошница и му предложи парче изсушено месо. Все така загледан в нея, той го прие. Вещицата изглеждаше зацапана, малкото й останали зъби бяха пожълтели. Но когато му се усмихна, тя все още бе привлекателна и примамлива.

Без да мисли, той се приведе напред, за да целуне рамото й.

— Как успяваш да ме караш да се чувствам така? — попита Аркониел шепнешком.

— На колко години си? — попита тя с пълна с червени боровинки уста.

Той трябваше да се замисли.

— На тридесет и една. — За повечето това беше почти половин живот, ала за един магьосник това не беше нищо.

Лел повдигна вежди в престорена изненада.

— Тридесет и една години няма жена, а се чуди? — Тя изсумтя, сочейки към слабините му. — Тук сила. — Посочи корема, гърдите, гърлото и челото му. — Всички тези места сила. Някои може използва. Ти може.

— И ти ще ме научиш.

— Част. За кийса.

Аркониел се премести по-близо до нея.

— Онзи път, когато те видях до блатото, ти използва нещо, което искам да науча. Аз бях на пътя, а ти се появи…

Лел се подсмихна и направи щипещо движение с палец и показалец.

— Вижда те с крабол.

За момент Аркониел я гледаше неразбиращо, после се досети.

— С боба.

— Боб — повтори тя. — Мисли, че го движи.

Нов, по-объркан жест, но магьосникът сметна, че е разбрал.

— Видяла си ме да се опитвам да пренасям бобовите зърна. Но как?

Вещицата повдигна лявата си ръка и с палец и показалец очерта кръг. Изричайки бърза поредица от звуци, които не приличаха съвсем на думи, тя духна връз пръстите си. Когато тя отдръпна ръка, Аркониел видя малка черна дупка във въздуха пред тях, голяма колкото конско око.

— Погледне — предложи тя.

Магьосникът се приведе към увисналата във въздуха шпионка и откри, че вижда Тобин и Ки. Те седяха на пода край модела на града. Принцът учеше Ки как да оформя фигурки.

— Удивително!

Лел рязко го сръга с лакът и затвори дупката с махване на ръка, но не и преди две личица да се повдигнат сепнато, търсейки откъде е долетял внезапният глас.

— Забравих, че аз също можех да те чувам! — възкликна Аркониел. — В името на светлината, това наистина е тунел!

— Какво това „тунел“? — попита вещицата.

Когато той се опита да обясни, Лел поклати глава.

— Не, това… — Тя с жест показваше отварянето на прозорец. — С две страни. — Притисна длани една към друга.

Аркониел ставаше все по-развълнуван. Щом гласът можеше да преминава толкова лесно, значи за предмет или дори човек също беше възможно! Но когато се опита да обясни това на Лел, очите й се разшириха в тревога.

— Не! — каза тя, разтърсвайки ръката му, за да подчертае думите си. Поставяйки другата си ръка върху челото му, вещицата заговори направо в ума му, както тогава край блатото. Нищо материално, което потъне в зрящ прозорец, не излиза — нито на другия край, нито където и да е. Той поглъща всичко, поставено в него.

— Научи ме — рече Аркониел.

Лел отдръпна ръце и поклати глава.

— Още не. Други неща по-важни. Още не знае достатъчно.

Магьосникът приседна на пети, опитвайки се да потисне разочарованието си. Това не беше магията, на която се надяваше, но пък щеше да му помогне да се доближи до целта си. Трябваше да бъде търпелив.

— Тогава какво трябва да узная?

От полата си тя извади костна игла. Показа му я и убоде палеца си, изстисквайки капчица кръв.

— Първо научи сила на това, плът, кост и мъртви.

— Некромантство? — Нима единствено съвкупление бе успяло да го накара да забрави за мрачните корени на магията й?

Лел го погледна с неразгадаемите си тъмни очи. Отново изглеждаше стара и могъща.