Денят на раздялата настъпи скоро. Цялото домакинство се събра, за да изпрати Риус и Тарин. Капитанът и магьосникът се бяха сбогували още снощи на по чаша вино, ала въпреки това Аркониел пак усещаше тъпа болка да сграбчва сърцето му, гледайки как високият мечоносец оседлава коня си.
Тобин и Ки мрачно помагаха с приготовленията. Магьосникът никога не беше ги виждал толкова потиснати.
Когато всичко бе готово и херцогът и Тарин всеки момент щяха да потеглят, Тобин застана до стремето на баща си и погледна нагоре.
— Ки и аз ще се упражняваме всеки ден — обеща той. — Кога ще мога да се присъединя към теб?
Риус се приведе към него и взе ръката му, гордо усмихнат.
— Когато ризницата ми ти е по мярка, детето ми. Този ден ще дойде по-скоро, отколкото очакваш. Когато това стане… — Гласът му леко потрепери. — В името на Квартата, няма да има по-горд командир от мен да имам подобен воин зад себе си. — Той се обърна към Ки. — Би ли искал да предадеш някакво съобщение за баща си, ако го срещна?
Ки сви рамене:
— Ако съм служил добре, милорд, кажете му това. Не се сещам какво друго би искал да узнае.
— Ще му кажа, че никой принц не е имал по-верен оръженосец. Благодаря ти, Киротиус, сине Ларентов.
Аркониел се затрудняваше да каже чии очи сияеха по-ярко — тези на Тобин или тези на Ки.
Седмици след напускането на баща му Тобин не откъсваше очи от алистънския път, но пратеник така и не се появяваше. Една сутрин Аркониел го завари да стои на прозореца на стаята си и отгатна мислите му.
— Мицена е много далече. Може би още не са стигнали.
Принцът разбираше правотата му, но въпреки това не можеше да не гледа.
Когато около месец по-късно един топъл пролетен ден наистина доведе вестоносец, той не носеше новини от херцога.
Тобин и Ки ловяха риба, когато дочуха кънтежа на копита. Стрелвайки се нагоре по брега, можаха да видят конника. Ездачът беше облечен в кожена броня и дълга кафява коса, развяваща се около раменете му.
И след пристигането на Ки правилата при поява на непознати бяха останали непроменени: да не се приближават и веднага да се върнат в крепостта. Ки също знаеше това, но затича право срещу ездача.
— Ки, не! — викна Тобин, хващайки го за глезена.
Но оръженосецът само се изсмя.
— Това е Ахра!
— Ахра? Сестра ти? — Тобин го последва, но срамежливо остана по-назад. В историите на Ки Ахра често бе заплашителен образ.
Ездачът ги видя и рязко спря.
— Ки, това ти ли си?
Наистина беше жена, но тя не приличаше на нито една от жените, които принцът бе виждал. Носеше същата кожена броня като войниците на баща му върху ризницата си, а от гърба й надничаха лък и дълъг меч. Косата й беше тъмнокестенява, също като тази на Ки, отпред сплетена, а отзад пусната свободно. Иначе не приличаше много на него, тъй като му беше само полусестра.
Тя се пресегна и прегърна брат си, повдигайки го от земята.
— Наистина си ти! Пак си кльощав, но си пораснал две педи!
— Какво правиш тук? — попита Ки, когато отново стъпи на земята.
— Дойдох да видя как се справяш. — Ахра говореше със същия диалект, с който момчето си бе служило в началото. — Преди няколко седмици срещнах онази магьосница на пътя и тя ме помоли да донеса писмо на някакъв неин приятел тук — също магьосник. Каза също, че си се справял добре. — Тя се ухили към Тобин. — А кой е този мърляв дребосък? Айя не каза нищо за друго момче на служба у принца.
— Мери си приказките — предупреди я Ки. — Това е принцът!
Тобин пристъпи напред, за да я поздрави, а тя се отпусна на едно коляно, свеждайки глава.
— Простете, Ваше Височество, не ви познах!
— Как би могла? Моля те, стани! — подкани я Тобин, който се чувстваше засрамен някой да коленичи пред него.
Ахра се изправи и прониза Ки с мрачен поглед.
— Можеше да ми кажеш!
— Ти не ми остави възможност!
— Радвам се да те срещна — рече принцът, хващайки ръцете й. Първоначалната му изненада беше отминала. Радваше се най-сетне да се срещне с някой от роднините на Ки. — Баща ми не е тук, но си добре дошла да ни гостуваш.
— За мен ще бъде чест, Височество, но капитанът ми ме освободи само до здрач. Останалите от ротата купуват припаси в Алистън. Поели сме към Илани, за да отблъскваме обирджиите.
— Мислех, че ще си в Мицена с Джорвай, татко и останалите.
Тя изсумтя, при което Тобин можа да види демонстрация на прословутия й характер.
—
Тримата се отправиха към крепостта. По пътя Ахра разказваше на Ки новини от вкъщи. Четвъртата им майка, само година по-възрастна от Ахра, родила близнаци скоро след като Ки напуснал и сега отново била бременна. Пет от най-малките деца заболели от треска, но само две умрели. Къщата била по-тиха, след като седмина от най-възрастните ги нямало. Ейлън сигурно се радвал на войната, защото дошъл някакъв техен съсед, обвинявайки го в кражба на коне. Макар това да не беше нещо ново, Ки енергично защитаваше брат си.
