Сетне двамата лежаха на сламеника й и вещицата му показваше магическите си умения. Голяма част от демонстрираното целеше да отстрани отвращението му към кръвна магия.
В началото тя го научи да „разчита кръвта“. Подаваше му окървавено парче плат или кора. Докосвайки го с пръсти и с ума си, Аркониел скоро се научи да разпознава създанието, на което бе принадлежала. С напредването на уроците се научи да влиза в съзнанието на съществото, сякаш е още живо, както и да вижда през очите му. Като лисица се промъкваше из поляната и изравяше тромави мишки изпод заледената трева. Като орел се рееше високо в небето, дирейки плячка. Най-странният от тези опити го превърна в пъстърва. Под речния лед той видя женски пръстен да сияе сред камънаците.
В качеството на последно изпитание Лел му даде капка от собствената си кръв. Магьосникът се намери под кожата й. Простите умове на животните бяха му предоставили единствено образи, обгърнати в сивота. Но сега усети тялото на вещицата около себе си, сякаш носеше плътта й като дреха. Усещаше гърдите й под окъсаната рокля, болката, която измъчваше левия й глезен, топлината, останала от сношението им. След миг объркване осъзна, че вижда себе си през нейните очи. Тялото му лежеше на сламеник до огъня, неподвижно като труп. Със смесица от любопитство и раздразнение той огледа дългите си окосмени крайници и ребрата под бялата си кожа. Лицето му беше възторжено, подобно на Оракул, докоснат от бога.
Но не можа да чуе мислите на Лел. Тях тя избра да не сподели.
Когато страхът му от магията й отслабна, тя започна да му преподава основните неща за призраци и духове.
— Как направи промяната у Тобин? — попита той един ден сред стенещия около дъба вятър.
— Видя.
— Видях те да разменяш парче кожа между тях. То ли задържа магията?
— То прави кожата една кожа — отвърна тя, дирейки точните думи. — Когато Тобин отново трябва да стане момиче, тази кожа трябва да бъде махната.
Аркониел не играеше единствено ролята на ученик. Помагаше на Лел да усвои повече от езика му и също така я научи на всичките му познати начини да създава огън. Сравнявайки магии, двамата откриха, че могат да призовават огън и да се промъкват, без да оставят следи.
Той й показа метода на ореските за разпознаване на магьосник, а Лел се опита да му покаже как създава „тунела във въздуха“. Но последното се оказа по-трудно, отколкото Аркониел бе очаквал. Проблемът не беше в прошепнатите думи или в движенията на ръката, а в някакъв умствен ход, който не можеше да разбере, а вещицата не можеше да обясни.
— С времето ще го усвоиш — уверяваше го отново и отново тя. — Ще стане.
За огромно неудоволствие на магьосника, с Тобин напредваше най-малко. Детето бе възпитано и изглеждаше решено да узнае всичко, което Аркониел се опитваше да го научи, ала между тях винаги оставаше някакво непреодолимо разстояние.
Едно от нещата, които принцът избра да му довери, бе заклинанието, с което призоваваше брат си. Магьосникът остана много изненадан от това споделяне. Опита да повика духа, но напразно. Братът се подчиняваше само на Тобин.
Когато по-късно бе попитал Лел за това, вещицата сви рамене и каза:
— Те съединени по плът. Това не можеш да научиш с магия.
Което бе неприятна новина за Аркониел, тъй като духът се научи да идва в кабинета му. Не го беше виждал от деня, в който беше подплашил коня му, ала хладното, враждебно присъствие не можеше да бъде сбъркано. Призракът изглежда изпитваше голямо удоволствие да го тормози. Често се приближаваше толкова близо, че магьосникът настръхваше. Не го нараняваше, но неведнъж младият маг прекъсваше работата си и слизаше да търси Тобин.
Пролетта дойде рано, но пък валеше малко дъжд. Както се очакваше, крал Ериус подписа споразумение с Мицена и поведе кампания срещу пленимарските нашественици там, оставяйки доверения си министър, главен канцлер Хайлус, да се грижи за кралството в негово отсъствие. Едно от редките писма на Айя споменаваше предимно мимоходом, че кралският магьосник, лорд Нирин, също бе останал в столицата.
Риус трябваше да придружи краля, разбира се, Тарин също трябваше да го последва.
В началото на литион херцогът дойде, за да се сбогува, довеждайки със себе си цяла трупа акробати и менестрели. Остана по-малко от седмица, но пък яздеше с момчетата всеки ден и оставаше до късно, играейки с Тарин и Аркониел под звуците на песни. Магьосникът много се радваше да види предишния херцог, а Тобин направо беше в екстаз.
Единственото нещо, помрачило посещението му, бе неочакваната смърт на иконома Минир. Една сутрин той не се яви за закуска и Нари го откри в леглото му. Жените умиха тялото, обвиха го в билки и го зашиха в саван, за да бъде отнесен при близките си в Еро.
Старецът бе много обичан. Всички плакаха около тялото му, изложено в светилището. Всички, освен Тобин. Дори Ки проля няколко сълзи за стария клетник. Но принцът поднесе даровете си за Астелус със сухи очи. Гледката вцепени Аркониел, макар той да беше единственият забелязал.
