Тобин слушаше с нарастващо въодушевление. Познаваше всички роднини на Ки от историите му, а сега имаше възможност да види един от образите им. Ахра му хареса и той реши, че приятелят му леко е преувеличил лошите й качества. Тя също бе пряма и открита. Тъмните й очи не криеха тайни. И въпреки всичко му изглеждаше странно да види жена с меч.
Нари ги пресрещна на моста, спирайки и трима им с намръщването си.
— Принц Тобин, коя е тази жена и какво прави тук?
— Това е сестрата на Ки. Онази, която се опитала да прескочи коня си над кочината и паднала.
— Ахра? — моментално омекна дойката.
Ахра прониза брат си с поглед:
— Да не си разказвал за мен?
Нари се изсмя.
— И още как! Край Ки тайни не се задържат. Ела да ядеш с нас, момиче! Готвачката ще се зарадва отново да види жена с бойно снаряжение.
Слушаха как готвачката си разменя военни истории с Ахра, когато изникна Аркониел. На лицето си той носеше онова самодоволно изражение, с което се връщаше от срещите си с Лел.
Това се промени, когато видя Ахра. Изглеждаше дори още по-кисел от Нари, преди сестрата на Ки да му подаде писмото.
— Е, щом тя те праща — промърмори магьосникът. — Съжалявам, че не се бях сетил да накарам Ки да пише на майка си.
— Не би имало полза — каза му Ахра с достойнство. — Никой от нас не може да чете.
Ки се изчерви, сякаш е бил хванат да върши нещо срамно.
— Какво знаеш за войната? — попита Тобин.
— Последните ми новини са отпреди месец. Кралят се е срещнал с миценските старейшини в Нанта. Флотилия се е отправила да се изправи срещу пленимарците на границата. Чух да се говори за баща ви, принце. Казват, че той е начело на всяка битка, десницата на краля.
— Посещавала ли си столицата наскоро? — попита Аркониел.
— Минахме през Еро преди седмица. Два кораба бяха изгорени на пристанището, когато началникът откри чума. Когато се оказа, че някои от моряците вече били слезли и отишли в кръчма, лешокълвачите заковаха вратата и я опожариха с все посетителите.
— Какви са тези лешокълвачи? — попита Тобин.
— Нещо като целители — обясни Аркониел, макар физиономията му да показваше, че има далеч по-ниско мнение за тях. — Обикалят из кралството и се опитват да попречат на чумата да се разпространява през пристанищата. Носят маски с удължени предници, приличащи на човки, удължените места са пълни с билки, които прогонват чумата. Затова хората ги наричат така.
— Гоначите също създават проблеми — каза Ахра. Принцът отново не разбра какво има предвид тя, освен че очевидно не ги почита.
— Имаше ли още екзекуции в града? — поинтересува се магьосникът.
Ахра кимна.
— Три, една от които на свещеник. На хората не им харесва, но никой не смее да се обади, не и след онези арести преди няколко месеца.
— Достатъчно с тези теми — каза готвачката. — Мисля, че момчетата биха искали да видят как се бие жена. Ти си първата въоръжена, която принц Тобин е виждал.
Посещението на Ахра приключи с малко фехтовка в двора на казармата. Ахра не се свенеше да се бие мръсно и показа на момчетата няколко нови начина за поваляне и нанасяне на изненадващ удар.
— Това не е начинът, по който племенникът на един крал трябва да бъде обучаван! — възрази Нари, наблюдаваща от безопасно разстояние.
— Остави ги — каза готвачката. — В битка никой не обръща внимание на титли. Някой и друг трик никога не е излишен.
Аркониел остана в кухнята, запаметявайки писмото на Айя, за да може да го изгори. Чужди очи биха видели в него единствено клюкарско описание на хората, които тя бе срещнала. Но когато магьосникът произнесе нужните думи, заклинанието подчерта в сребърно някои букви, разкривайки същинското съобщение. Все още бе тайнствено, но достатъчно ясно, за да породи ново неприятно усещане у него.
Бяло или сиво. Аркониел си представи група от съответните ездачи да прекосява поляната и потръпна. Хвърли писмото в огъня и зачака да бъде изпепелено.
— Нека Илиор да бди и над теб — прошепна той, разронвайки пепелта с ръжена.
В началото на горатин започнаха да пристигат пратеници от Мицена. От този момент, през цялото лято и последвалата дълга зима, момчетата живееха от съобщение до съобщение. Херцогът пишеше рядко. Всяко писмо биваше четено, докато пергаментът не започнеше да се рони. Кралят се върна в Еро, за да прекара зимата там, но остави по-голямата част от силите си на границата. В качеството си на един от най-верните командири, Риус остана да лагерува с войските на западния бряг на река Ел. Пленимарци сториха същото на другия бряг. С идването на пролетта битките се разразиха наново.
Лятото, което последва, бе ненадминато горещо, както го обяви готвачката. Аркониел се стараеше да поддържа вниманието на момчетата към уроците, а те се притесняваха, че войната отминава без тях.
