— Кийса няма от какво се плаши, магьоснице — изрече познат глас откъм вратата на казармата. — Аз й помага. — Айя се обърна и видя Лел да я гледа с презрителна усмивка. — Помага на теб. Помага и на твое момче магьосник. — Повдигна лявата си ръка и показа татуирания полумесец. — Кълна се в Богиня, няма ме прогони този път. Където брат отиде, аз отиде. Ти върши своя работа, магьоснице, да помага на детето и духа.
— Какво гледаш? — попита Тобин.
Айя погледна към него, сетне обратно към прага. Лел я нямаше.
— Нищо. Сянка — разсеяно каза магьосницата. Дори и гледайки право в жената, не бе могла да усети какъв тип магия бе използвала тя. — Сега ми дай ръката си, принце, и ми обещай, че ще се опиташ да бъдеш приятел на Аркониел. Много ще му е мъчно, ако откажеш.
— Ще опитам — промърмори Тобин. Издърпвайки ръката си, той се отдалечи, но не и преди тя да види погледа на предателство в очите му. Може и да не беше видял Лел, но бе видял лъжата на Айя.
Магьосницата отпусна лице в здравата си ръка, знаейки, че заради изненадата на вещицата бе допуснала грешка. Може би Лел целеше точно това.
Преценяваше я погрешно през всички онези години. Сега съдбите им бяха прекалено силно сплетени, за да рискува някакво прибързано действие.
Мъртвешката студенина отново се разстла край нея. Братът клечеше в краката й, взирайки се в нея със злоради, изпълнени с омраза очи.
— Къде няма да вляза? — каза тя.
Но братът запази тайните си и ги отнесе със себе си.
Известно време Айя седя неподвижно, размишлявайки над заплашителните му думи.
След като Тобин излезе с магьосника, Ки слезе в залата. Все още не можеше да повярва, че това величествено място щеше да бъде негов дом. Можеше да е обитавано от духове, но пък животът сред висши благородници и магьосници оправдаваше риска.
Но макар да беше малък, бе видял достатъчно свят, за да може да разбере, че този дом беше странен. Мястото на един принц беше в прекрасните палати, които Ки бе зърнал в Еро, а не в изпаднала дупка като тази. Освен това самият принц Тобин беше странен. Дребно мрачно същество с очи, които повече биха подхождали на някой старец. Ки се беше поизплашил, когато го зърна за пръв път. Но след като бяха започнали да се смеят, бе видял и нещо друго. Тобин наистина беше различен, но не по начина, за който говореха хората. Ки си спомни как по-малкото момче не беше трепнало пред яростта на демона и сърцето му се изпълни с гордост. Нима жив враг би могъл да изплаши подобен човек?
Долу срещна капитан Тарин, влязъл в залата от друга врата. Високият русолявец бе облякъл груба риза и туника като обикновен войник. Освен това спеше в казармата, макар Ки да знаеше от Айя, че капитанът е син на богат атионски рицар. Още един човек, който му бе направил добро впечатление, и то само от един поглед.
— Добро утро, момче. Тръгнал си да закусиш? Ела, кухнята е тук.
Тарин го въведе през друга врата. Озоваха се в голяма топла кухня, където готвачката се суетеше над някакъв казан.
— Как ти се струва мястото? — попита Тарин, настанявайки се до огнището, за да поправи ножницата си.
— Много ми харесва, сър. Надявам се, че принцът и херцог Риус ще останат доволни от службата ми.
— Не се съмнявам. Айя не би те избрала иначе.
Готвачката им донесе бульон и стар хляб. Ки седна на пейката и загледа как Тарин работи с шилото и навосъчения си конец. Капитанът имаше ръце на благородник, но умението на занаятчия.
— Херцогът скоро ли ще се върне?
— Трудно е да се каже. В последно време кралят му намира работа в града. — Той приключи и остави инструментите си.
Ки потопи хляба си и отхапа.
— А ти защо не си с него?
Тарин повдигна вежда, но изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото раздразнен.
— Херцог Риус ми повери военното обучение на Тобин. Докато отново не влезем в битка, аз трябва да отговарям за тренировките му. От това, което видях снощи, ти ще ми бъдеш от голяма полза. Принцът се нуждае от подходящ партньор за упражненията. — Посегна към купата си и отпи. — Това, което стори, снощи, беше много хубаво.
— Какво съм сторил?
— Застана пред Тобин, за да го защитиш, когато демонът се появи — каза Тарин небрежно, сякаш обсъждаха времето или предстоящата жътва. — Не мисля, че дори го направи съзнателно. Просто го направи, а току-що го беше срещнал. Виждал съм много оръженосци — заедно с Риус бях сред царските спътници — и мога да ти кажа, че малко са онези, които биха постъпили така при подобни обстоятелства. Много добре, Ки.
Тарин остави купата си и му разроши косата.
— По-късно Тобин и аз ще те вземем на лов. Готвачката прави превъзходен пай с фазанско.
Поразен от неочакваната хвалба, Ки можа само да кимне, а мъжът излезе. Както самият Тарин бе казал, той бе реагирал, без да мисли — дори не мислеше, че е сторил нещо особено. Баща му рядко забелязваше, когато Ки полагаше усилия, а само когато се провалеше.
За момент остана замислен, сетне хвърли остатъка от хляба в огъня и отправи молитва към Сакор винаги да бъде достоен за почитта на този мъж.
