Залая изненадана овчарка, скочи иззад ъгъла върху Артьом, а той тихичко ѝ пусна един куршум в муцуната. Кучето изгъргори и се катурна настрани.
Пропълзя покрай сградата; до портата — караулка. Надникна през задния прозорец: хора. Облечени в гума, през скафандъра няма как да се разбере червени ли са, или някакъв друг цвят.
Заобиколи, почука по вратата. Отвориха му, а той — куршум. Както вие с нас, тъй и ние с вас. После ще се изясняваме нарочно ли съм го направил, или не, след три седмици ще се изясняваме.
На масата работи малък телевизор, показва вратата, оградата.
Представя си картината — пропуснали са скока му, извърнали са се, решили са да се поразтъпчат, не са успели... Бог го е прикривал. Богът Отец. Той ги обича тези неща... Целият стар завет... Само войни... и спецоперации.
Намери бутон с надпис „врата“. Натисна го, излезе в двора.
И точно тук отнесе куршума, който си търсеше от самото начало. В рамото. Успя да дотича до стената, дано да беше правилната, спасителната, под стрелеца, а не срещу него. Притисна се. Протегна едната си ръка с тежкия автомат и среля напосоки. Не е правилната стена, не е! Още един куршум одраска стената до главата му, една тухлена отломка отхвръкна към
стъкленото око, стъклото се пропука. Хукна към отсрещната стена — пресили си коляното, прониза го болка, подкоси му се кракът, падна. По земята хукна поредица от прашни фонтанчета, почти стигна до корема му — и изведнъж някой затрака откъм вратата. Хвърли едно око: Льоха! Отвлече им вниманието, благодаря!
Артьом се надигна, краката му се плъзгаха в прахта, а от сградата тичаха още трима като че ли. Всичките с противохимична защита, очевидно се бяха забавили, докато пристегнат всичко. Льоха се скри зад ъгъла, от покрива го замлатиха с картечница, не можа да излезе и тези тримата забелязаха Артьом, който още беше на четири крака, а му трябваха само още две крачки, за да се измъкне. Но нямаше да може да ги направи и тези сигурно щяха да го проснат направо там, в прахта, подгизнал в кръв, ако през вратата не беше влетяла японската кола, която поднесе, задницата ѝ се извъртя със скърцане и помете сащисаните бойци. От покрива се прехвърлиха върху нея. Льоха надникна и отново отвлече вниманието на картечаря. Артьом успя да се отдалечи, добра се до вратата; сталкерът изскочи от колата си и се скри зад нея. Савелий намери човека на покрива през оптиката на винтореза си, заглушителят изжвака два пъта и картечницата замлъкна. Единият от прегазените се надигна, клатушкайки се, и удари с приклада си Льоха в брадичката. Започна да върти като пиян автомата си в ръце, за да доубие зашеметения брокер, но Артьом се приближи до него, простреля го в лицето и спаси спасителя си. Блъсна вратата и се затича по коридорите, върху него се хвърли някой с пистолет, той дори не успя да осъзнае кой и какво, просто натисна спусъка, човекът залитна назад и край. И край. И край.
Нататък вече беше пусто и тихо. На двора също се бяха настреляли. През прозореца се виждаше как Савелий подритва с крак убитите, проверява дали наистина са умрели.
Сградата не се оказа много голяма.
Коридорът и няколко стаи. Всичките врати — разтворени, ето я стълбата към втория етаж, и там същата картинка. Имаше
апаратна, но Артьом уби мимоходом човека, който се занимаваше с нещо в нея.
Там имаше цяла камара бутони и цяла гора от тумблери но всичките бяха надписани, макар и с руски букви, на някакъв кучешки език — само съкращения; и нямаше кой да състави от тях дълги думи.
Артьом седна на стола с колелца.
Свали едноокия си противогаз.
Натисна няколко бутона. Е? Кой от вас ще ме свърже с Полярни зори?
Някак си успя да разбере как се превключват честотите. Ето и слушалките. В тях шумеше море: фффффшшшшшфффф.,,
По-нататък.
Кхххх...Кххххх...
Изолатор за туберкулозни. Черен тунел, пълен с голи зверочовеци. Кашлят. Дишат през пробитите с кирките дупки, Никъде не искат да ходят. Не искат да се качат след него на повърхността. Там, казват, няма къде да се отиде. Всичко е избомбено, всичко е отровено, всичко е заразено. Върви сам на любимата си повърхност, шибани човече.
Кххх...
Тряаас! Удари силно с юмрук по пулта.
— Работи!
Тряаас!
— Работи, куче! Работи, гад такава! Какво?! Какво сте слушали тука?! С кого сте разговаряли?! Всички онези хора в ямата! За какво са ви били? Всички онези в двора! Те за какво са?! Работи! Работи!
Тряаас!
Кххх...
Ффффшшпппххх...
Такива огромни антени! Същински кули! Десет парчета! Могат и да предават, и да приемат на всички вълни! Защо сте толкова грамадни и толкова глухи, мамка ви?!
Как се предава оттук?! Как да се изкаже пред целия този умрял свят? Как да го прати, как да прати всичките седем милиарда мъртъвци по дяволите?!
Влезе Савелий.
— Е? Как са там мама и татко?
— Никак! Никак!
— Поне някой отговаря ли? Или всичко това беше напразно?
— И тях ли напразно?! Тях защо?!
Савелий се умълча. Подритна с надежда ръката на убития радист. Но онзи беше безвъзвратно мъртъв.
