— А от кой град?
— Знам ли го кой!
Артьом завъртя копчето, за да смени честотата. Ами ако има и някъде другаде?
И веднага го улови. Веднага го улови! След секунда!
— Приемам, приемам! Тук Петербург, тук Петербург...
Оттук беше невъзможно да отговори, затова Артьом продължи да върти напред. Някой задрънка нещо на чужд език, сякаш си е натъпкал гъби в устата и се опитва да говори.
— Английски! — блъсна го в простреляното рамо Савелий. — Английски, чаткаш ли?! Даже тия гадове са оцелели!
Кхххх...
— Бехлин... Бехлин...
— Казан... Как ме чувате? Добре ви чувам! Тук Уфа...
— Владивосток — до остров Мирний...
Шшшшшхх ххффф...
— Приветстваме свердловчани и областта... Който ни чува...
Артьом — насмукал се от ефира, опиянен — се откъсна от приемника. Опули се срещу сталкера и едва успя да произнесе със заплитащ се език:
— Как така? Как се случи това?! Как това?!
— Ти какво направи?!
— Счупих... Апаратната... Сигурно съм я оставил без ток? Исках да я оставя без ток.
— Ами ето, оставил си я.
— Аз не... разбирам.
— Че какво друго може да е?!
— А? Какво?!
— Според теб тези кули за какво са?!
Артьом се изтърси от колата, отметна глава назад, погледна към подпиращите небето антени. На вид те си бяха същите, както и преди половин час; само че сега бяха умрели.
— И какво?!
— Ами ти ги изключи, тъпако, и радиото оживя! Цялата земя се разкри! Какво означава това?!
— Незнам. Не знам!
— Това са заглушители!
— Какво?!
— Заглушители! Създават смущения! По всички честоти пускат шум на пълна мощност!
— И какво?
— И заглушават целия ефир! Целия! Целия свят! Както по съветско време!
— Целия свят?
— Бесс майтап... — тихо се обади от задната седалка Льоха със своята незатваряща се уста.
— Целият свят, брат! Целият! Ти поне разбра ли, че целият свят е жив?! Ние само си мислим, че го няма! Заради това си го мислим! А той е там! Ти... това... разбра ли го?
ПОСЛЕДНИЯТ СЕАНС
— И какфо ще пра’им с тофа? — попита Льоха, движейки с усилие прехапания си език.
— Как какво?!
Артьом го погледна — сякаш за първи път го виждаше. Льоха лежеше с вдигнат на челото противогаз. От устата му течеше кръв, в ръката си държеше отворена бутилка домашна водка: Савелий му я беше бутнал за дезинфекция.
— Дай и на мен.
Отпи — не помогна. По зъбите му заскърцаха разбитите зъби на Льоха. Погледна гърлото на бутилката — цялото беше в кръв. Отпи още веднъж.
— Да тръгваме! — Савелий се пльосна върху кожата.
— Къде? — обърна глава към него Артьом.
— Ало! Къде?! Какво къде?!
— Обратно? В Москва?
— Какво обратно? Да не си се чалнал? Напред! В Екатеринбург! Вкъщи!
— Сега?
— Сега, приятелю! Сега! Докато тези главорези не са се върнали!
Артьом се замисли. Подаде се навън от колата, изплю се в прахта.
— А хората?
— Какви хора?
— Ами в метрото. Хората в метрото. Те какво? С тях — какво?
— А какво с тях?
— Ами нали на тях трябва... да им се каже. Те трябвала узнаят. Че ние не сме сами. Че има заглушители. Че могат ла отидат, където си поискат!
— И аз това ти го казвам — където си поискаме. Не загряваш ли? Сега имаме шанс. Всички пътища са отворени. Пълен резервоар с гориво и навън има още туби. Цял склад! Насъбрахме оръжия, патрони! Ситуацията е сега или никога!
— Но те нали наистина ще се върнат тук. Уралите. И всичко ще оправят. И тези заглушители ще заработят отново. И всичко ще си бъде както преди. Тогава какво? Никой няма да узнае, че си го има целия свят? Че може да се излезе от метрото?
— Който чул — чул, ясно ли е? Да се оправят сами! Е! Идваш ли?
— А кой е чул? Нали дори никой не слуша...
— Ами майната им!
— Как така?
— Ами така! Свердловска област отговаря! Аз това колко дълго съм го чакал? Какво метро? Какво общо има тук метрото?! Ето го моя ден! Трябва да тръгвам! Та аз съм го чакал това, точно това, готвил съм се!
Артьом побутна с крак вратата, измъкна се от колата. Вирна глава, загледа се в замлъкналите кули. Льоха отпиваше от алкохола, не говореше нищо.
Савелий завъртя копчето на приемника. Оттам заговориха с квакане и използване на гърлено „р“.
— Париж, мамка му! — каза сталкерът. — А? В Париж не ти ли се ходи?
— Ходи ми се — отвърна Артьом.
— При педерасите — зацвили Савелий, хванал Артьом натясно. — А какво те спира?
— Вторият ми баща е в метрото. Жена ми е в метрото. И още... всичко ми е в метрото! Аз какво, да не им кажа нищо? Просто ще замина, а те ще останат там?
Сталкерът завъртя ключа, колата забръмча.
— Е, както искаш. Аз нямам в метрото нито втори баща, нито мащеха. Освен курвите си нямам никого в метрото. А курвите едва ли ще се вдигнат да ходят някъде. На тях в тъмнината им е по-удобно.
— Откъде знаеш това?! Курви или не... — Кръвта на Артьом започна да кипва. — Никой няма да вземе да виси в метрото по своя воля! Хората си мислят, че няма къде да се дянат! Червените, гадините, са затворили хората в метрото и не ги пускат! Скрили са цялата земя от тях! Това как ти изглежда?!
— Дреме ми.
— Дреме ти?!
