— Защото с нашия човек иначе няма да се оправиш — строго отвърна Бессолов. — Той по природа си е такъв. Отвъртиш ли му гайките — бунт! Нуждае се от непрекъснат надзор. Какво стана на твоята Комсомолска? Ето, те си поискаха своето. Въстанаха. Как завърши всичко? С кръвопролитие! И какво, разклати ли това Червената линия? Ни най-малко! Та на нашия човек спецслужбите от бога са му изпратени! Той е буен по природа! Твоите картечници... Та те сами напираха по-близо до картечниците, първия ред заеха. Затова пък търпеливите оцеляха. Това поне е някаква селекция. Че как по друг начин да управляваш нашия човек? През цялото време трябва да му отвличаш вниманието. Да го обуздаваш. Да го канализираш, така да се каже. Да му подхвърляш по някоя идея. Религия или идеология. През цялото време да му измисляш врагове. Не му се живее без врагове! Той се чувства изгубен без врагове! Не може сам да се определи. Нищо не знае за себе си. Ето, преди две години си имахме прекрасни врагове в запас. Черните. Не може и да се измисли по-добра външна заплаха! Ровеха по повърхността. Бяха мастиленочерни, даже без бяло на очите, като дяволи. И внушаваха в нашите хора ужас и омерзение. Забележителни врагове. И веднага всичко става ясно: щом те са черни, значи, ние сме бели. Пазехме ги за краен случай. Сценарий „заплаха за човечеството“. Но не, намери се някакъв дебил, нави онзи стар глупак от Ордена, взеха и разстреляха нашите питомни дяволи с ракети право в тяхното сафари. Можеш ли да си представиш?
— Мога.
— Опитахме се да попречим чрез Съвета на Полиса, намекнахме, че черните засега не представляват никаква заплаха, но къде ти. С две думи, сценарият се прецака. Наложи се и твоя Мелник да опитомяваме. Аз на някои места за подобни иннциативи направо ръце бих късал. Ако при нас беше диктатура. Идваш ли?
Артьом, замаян, смачкан, се повлече след Бессолов. Минаха покрай часовоя, онзи отново скочи и отдаде чест. Озоваха се в тесен коридор, стъпките им зазвънтяха по железния под. Стигнаха разклонението, след което се намираше ресторантът. Долетя зайче от огледалното кълбо, светна в очите на Артьом. Кълбото се въртеше като главата на Артьом — тук по-рано е имало огледално платно и в него се е отразявал целият свят. Но взели че разбили огледалото на парченца и го налепили дявол знае на какво и сега прожекторът биеше в него за развлечение и красота.
Подминаха завоя, продължиха нататък.
— А него с какво? Всичките с какво? — попита тъпо той. — С какво ги купихте? Москвин? Фюрера?
— Е! Тук не бива да се обобщава. Към всеки човек подходът е различен. Москвин обича парите и отрови брат си. А на Евгений Петрович например дъщеричката му расте без пръсти. Така се е родила. Сантиментален човек. Прие една камара закони срещу уродствата, а сам не може да ги спазва. А ние на него — снимчица. Ето, Евгений Петрович, вие с дъщеря ви на ръце и жена ви до вас, за да няма съмнения. Така че играйте по правилата, Евгений Петрович, и то вдъхновено, защото вашите граждани трябва да ви вярват. Нито един от гражданите ви не трябва да се усъмни в това, че вашият Райх е най-истинският Райх на света. Той трябва да е готов живота си да даде за Райха.
— Никакъв Райх няма вече. Сам се изяде, смля се и се изходи. И вашият фюрер избяга.
— А ние ще го върнем обратно на мястото му. И нов Райх ще му построим, още по-хубав от предишния. Ето, вече прибрахме жена му и дъщеря му и той ще се огъне.
— Защо?! Та той е човекоядище!
— Защото е човек чудак. Защото с Евгений Петрович сме свикнали да работим. И знаем как. Компроматът още не е изгърмял. Защо да търсим нов човек, да проучваме слабостите му. да му пускаме стръв, да хвърляме въдицата, когато си имаме чудесен готов вариант? Сгафил — да — ами ще го глобим. Че закъде сме без Райха?
— Та те там са гадини! Зверове! Едните са зверове, а другите-страхливци!
— Зверовете не са само там, а в цялото метро. И ето, че са им построили чудесна красива волиера. И зверовете сами пропълзяват в нея от всички краища. Железният легион и други подобни. Воюват с изродите. Изпускат парата. Ако Райхът го няма, къде ще отидат? Помисли за хората. Не, по-добре да се бият за Райха. Или за Червената линия. Или за Ордена. Избор по вкус. Свобода! Ето я на, свободата!
— Хората не се нуждаят от това!
— Това. Точно от това. За да не им е скучно. За да има с какво да се занимават. За да имат избор. При нас под земята има цял един свят! Самодостатъчен истински свят. И не ни е нужен никакъв друг свят на повърхността.
— На мен ми е нужен!
— Ами на теб ти е нужен, но освен теб на никой друг.
— Там може би имат роднини! Дори само заради това!
— Сега всичките им роднини са тук. Ей, богу, не те разбирам. Само си съсипа здравето. Едва те спасиха, глупако. Какво толкова търсиш там?
— Мен горе са ме родили. Там е нашето място. На въздух. Там по друг начин дишам! По друг начин мисля! Тук не ми стигат посоките! Има само напред и назад. Тясно ми е тук, разбра ли? Ти самият не го ли чувстваш?
