Изтърси се от едната стаичка в другата — зад шперплата — и всичко се промени. Беше бар с пилон и клетница в трико, таван два метра, а стана гише, коридор с нахвърляни в него дюшеци, върху които голи хора правеха секс, някои без да бързат, други яростно, блъскайки се помежду си, търсеха опорна точка, изпънали голите си пети в опит да напипат с тях твърд; стените — облепени със страници от порносписания, стари и избледнели. Ниско — не можеш да се изпънеш. Заклатушка се нататък...
Огромен корем с къдрави косъмчета, а на главата съвсем не са останали коси; тиранти на райета, седи на продънен диван, на всяко от колената — по нимфа, а стените с тапети, такива домашни, каквито се срещат горе, в изоставените апартаменти... Гали девойките по голите гърбове, те се извиват като котки... Целуват се една друга... Тлъстината се колебае, тресе се... Тон хваща за тила едната по друг начин, грубо. Светлината угасва... По-нататък — опипом.
— Къде тук е клозетът?
— По-нататък!
Дрънка разбит роял, истински роял! И право върху капака му се е разположила пълна мадам, единият бут — наляво, другият — надясно, мадам пищи тънко, между тях усърдно се труди човек с дънково яке; кльощавият му задник с ямички е потънал в месестия разкош... Таванът плува... Какво е това, дето е нарисувано на тавана? Не... Трябва по-нататък.
Трима в черна униформа; разправят, че в стария свят са шиели такава за железопътните служители, но тя си беше намерила нови стопани; на ръкавите — трикраки паяци, черни в бял кръг: триумвиратът Чеховска, Тверска и... Пушкинска. Точно. Та тук има само един преход до тях. Те сигурно са тук всеки ден... нощ. Единият — застанал прав, вдигнал ѝ е дрехата, а своята е свалил... Тя си хапе устните, търпи... Другите двама чакат на опашка, приготвят се. Дисциплина. Роялът все още се чува тук и този, черният, сякаш следва ритъма... Два изхода — надясно и наляво.
— Къде...
И отново всичко е простичко. Никакви декори, телата — едно върху друго като в ров с разстреляни, и се движат така вяло, сякаш са недоубити... Димът се кълби, плъзга се в процепите извън стаята — да гъделичка ноздрите на съседите. Този дим прониква в очите, в белите дробове, в главата, в сърцето. По-нататък, по-нататък... А откъде беше тръгнал? Как щеше да се връща?
Надясно или наляво?
Ето един дявол с напляскан задник и над него се труди някаква такава широкоплещеста... Откъде го взимат това бельо, Господи? Нима го свалят от труповете горе... Някакво такова качествено бельо, вносно...
Насреща — момче, облечено като девойка, бърше устните си с ръкава на роклята, има мустаци като изродите в цирка — брадата жена... Тук нали по-рано е имало цирк, точно над тази станция... Знаменитият стар цирк на Цветен булевард...
И още една врата. Може би тук? Нали все пак трябва да имат тоалетна някъде тук...
Някаква трапеза. Хората са в маскарадни маски. Поне са искали да са маскарадни... Те какво, сами ли са ги рисували? Дали онзи не е оттук... Избягал?
Насреща се изправя една такава крехка, изящна и съвсем... Само че си крие ръката... В ръката... И шията... Към шията... Чувства, че шията... Че там...
— Сядай. Сядай. Не си тръгвай. Сядай. Поостани.
— Аз имам... Гъба. Аня... — той напипа гъбата в джоба си, I хвана се за нея като за амулет.
— Смешник.
— Къде ви е тук?... Аз трябва... Трябва!
— Ето. А после при мен. Моля.
Но не, повече не се върна там. Изгуби се.
А после се умори и някаква маса, а около масата — хора, a под масата — девойки. И му се повдига, а няма сили да върви по-нататък. Седна. Таванът се върти, върти се, доказателство за това, че цялата вселена се върти около Земята. Извеждат една, гола — и я шибват с пръчка по завързаните ръце. Останалите се споглеждат, аплодират.
— Не смей! Те! — Артьом се надигна, доколкото успя.
— Ти пък кой си? А?!
— Не смейте! Да я унижавате! — Скочи да ги разбутва, те го хванаха, задържаха го.
— Тя сама! Кой нея? Ние я храним!
— Откачалка! — това му го изкрещя девойката. — Разкарай се! Аз работя!
— Плесни я!
— Хайде, не ме жали! — Това е тя; тя ги моли така.
— И ти... И ти да не си посмяла! Та ти! Нали! Ти не сама! Тя не сама! Тя просто няма къде да се дене! Къде да се дене?!
— Умник! А всички ние — къде? Плесни, плесни! А сега по зърната!
— Аай!
— Оп! Дай, аз по-добре ще уцеля!
— Сядай! Сядай, пийни! Пийни с нас! Сталкер? Сталкер ли си?
— Няма със... С вас! Няма! Не пипайте! Озверели! Край! ѝ,де да се дене? Аз знам къде!
— И къде? А?!
— Ще търся! Ще търся къде другаде са оцелели хора! Ще търся! Да се махаме от това проклето място. Ние тук... Ставаме какви? Говеда! Та мен сега от вас...
— Сталкер! Фантазьор! Чухте ли! На повърхността! Ти виждал ли си си тила? Оплешивяваш. братко! И ние след теб ли? Аха!
— Ааай!
— Ах,добре! Ах, сладко. А, к-кучко?
