— А ние тук, метрото, какво?! Ще се изродим! Двуглави... ще се родят! Безпръсти ще се родят! Гърбави! Безоки ще се роди! С лигавица вместо очи! Рак у всеки трети! Гуша! Ето, пребройте колко с гуша! Докато умеете да броите! Вашите деца нищо няма да умеят! А вие тук биете момичето за развлечение! А на съседната... На Мендел... Менделеевска... Там край! Там садотук! Пещери! За двайсет години! Пе-ще-ри!
— Почакай... Почакай, сталкер! Ти правилно всичко говориш. Правилно говори, а? Наш човек!
— А Менделеевска е славна станция! Този бордей срещу нея — пфу...
— Но той правилно говори всичко! Израждаме се! Гените... Гените са замърсени. Да пием, сталкер! Как се казваш? Нали, мъжаги?
— Омърсени са гените! Няма чистота! Налейте му... Ние тук имаме нещо специално, сталкер. За теб! За чистотата на гените!
— А? Какво?
— По друг начин няма да се спасим. Тежка работа. Мръсна работа. Но някой трябва да я върши. За нас!
— За нас!
— За Райха!
— За Райха!
— Я се разкарайте! Аз фашистите... Воювали са... Дедите
— Виж го ти сталкера, а? Развоюва се! Фашисти! Не следиш речите на фюрера. От сто години вече не са фашисти. Смяна на генералната линия! И чернокожите... Така! Всички хора са братя, разбираш ли? Ако гените не са повредени! Хората трябва да се държат заедно. Против изродите! Защото спасението от метрото е едно... И? И?
— Чистота На Гените — Спасение На Народа! — обадиха се в хор.
— Дарвин наистина е бил стабиляга!
Никъде не можеше да отиде с тези крака.
— И трябва! Трябва да се прочиства, сталкер! Ти се катери там, катери се! Търси къде можем да живеем! Наздраве! Ххха-ха! Ание засега тук ще... чистим. Всеки има своя! Работа! Hopмален си ти! Нормален! Не се бой! Удари едно!
Събра сили да отпълзи, строполи се под масата. А там — голи девойки, заседнали между краката на ораторите. Повърна.
Изпълзя на четири крака навън. Зад гърба му — аплодисменти.
— Говеда... Оскотили се... И аз с вас... се оскотих...
И после вече се завъртяха стаи-стаички-стайченца, странни, съществуващи или не, боядисани, картонени, облепени с голо, голо, голо, и голите се бутат в лицето му, и някой гол се опитва отгоре да премине през него, и още през цялото време, през цялото време някой върви подире му прокрадва се догонва го дявола ли е или кой или онези гуляйджии са изпратили убиец тях така би ги на бесилката да повисят не бяха ли сред тях тези които тогава го осъдиха преди две години може и да са били а отзад все крачки и трябва по-бързо а на четири крака как това навярно не е убиец все пак а дявол а сатана зад него да вземе да вземе иска да го замъкне още осем метра надолу на следващия кръг а там какво махай се махай се не те искам къде е гъбата ми къде е гъбата ми която тя ми е пъхнала къде ми е амулетът от тези зли сили господи спаси!
— Ето тук. Тук. Ето. Имаме и удобно диванче тук.
Странна зала каква странна зала и този полилей и таванът тук колко метра четири таван това нима може такова нещо и откъде толкова светлина това какво той ми предлага що за човек е това сили нямам нямам сили защо на вратите охрана кой? Извинявайте, аз тук без да искам подслушах. Стана ми интересно. Сталкер, нали? Мечтаете да намерите други оцелели? Не вярвате, че сме останали тук съвсем сами? Тежко е, разбирам. Тежко е дори да си представиш, че никъде, съвсем никъде освен в нашето метро не се е спасил никой.
— Кой? Кой си ти?
А как ще ви стори, ако изведнъж се изясни, че всъщност светът изобщо не е унищожен? Какво, мислите си, че хората биха излезли от метрото? Биха изоставили всичко тук? Биха започнали да си устройват нов живот в някое друго място? Я стига.
— Веднага! Нашата беда... Нещастие... Няма къде да се денем... Всичките... Седим... В каторга... В подземие...
Но как, простете, никъде? Какъв избор имаме! Ето ви фашисти, ето ви комунисти, ето ви всякакви сектанти, само си изберете бог, е, или сами си изобретете по свой вкус, а ако щете, и към ада копайте стълбище и изобщо заселвайте се, където искате, станциите са много, ако искате — книги спасявайте, ако искате, с човешко месо лудувайте, ако ви се воюва — моля! Какво още? Мислите, че на хората тук не им достига нещо? И какво, интересно? Ето на вас например? Смешно. А и с жените — отново какво искате, те никъде няма да се дянат. Ето, между другото, и ние днес сме предвидили. Саша, Сашенка, влез. Ето, имаме гост. Да, той е немит и див, но ти нали знаеш, знаеш, че аз точно такива обичам да ощастливявам. Хайде, хлапе, по- нежно с него, този човек, нали виждаш с какви корички е покрит, той също като Кай има парче лед в сърцето, трябва да му се подиша в сърцето, да се сгрее с ръце, иначе няма да се разтопи. Да, искам да гледам как ти него, как той теб, но можеш да не бързаш, имаме време. Целувай го. А така. И за мен не забравяй, хлапе. Не почакай не бива ето аз имам гъба и тя ще ме защити разбирасе та дявол дата но трябва да се боиш от гъбите в тях тя е цялата святост ти Саша къде съм чувал това твое име Саша Саша Саша Саша Саша.
*
* *
— Ей, чуваш ме? Е-ей! Та той диша ли изобщо?
— Като че ли дишаше. Ти му запуши носа, ако е жив — ще зине суета.
