— А това кой е изрод и кой не, не го решаваш ти, сталкер! Фюрерът е гений! — засмя се Дитмар. — Глупаво е да изтребваш хората заради това, че са арменци! Или евреи! Ефектът е нулев. Ако човек се е родил евреин, вече нищо не може да се направи. На някои дори на лицето им е изписано: евреин. Чеченец. Казах. И това е! Той е твоя мишена, той е твой враг и никога няма да ти стане верен. А този, който е руснак, той сега какво, имунитет ли има? Той какво, по рождение ли е избран? На него всичко ли му е позволено? Той може би вече не бива да се бои от нищо? Безсмислица! А уродливостта?! Съвсем друго нещо! уродливостта е тънка работа! Мутация! Раждаш се здрав, а после започва да ти расте тумор! Или гуша! Или отклонения! А може би това изобщо не се вижда с просто око! Само лекарят може да каже със сигурност! И затова всяка гадина трябва да се тресе от страх, когато отива на преглед при лекаря. И лекарят сам трябва да трепери. И вече с нас, в консилиум, да решава кой е изрод и кой — не. И никой не може да бъде сигурен в нищо. Никога. И цял живот трябва да се оправдава. И да оправдава и нас. Това се вика красота! А? Красотище!
Той положи ръка върху рамото на Артьом. Бенката на основата на носа му изглеждаше като трето око, полагащо му се като на демон, за да вижда по-добре гнилите и меки човешки вътрешности.
— Къде е той? Къде е Омир?! — извика му Артьом.
— Дай плика!
— Какво?!
— Дай тук плика!
— Имахме уговорка!
Разлетяха се искри, зъбите му изхрущяха, пещерата се нагони: Дитмар млатеше Артьом с дръжката на пистолета по бузата, по скулата. После хвана оръжието по човешки и опря дулото му в челото на Артьом: боен пистолет, „Стечкин“.
— Искаш да го взема от трупа ти ли?
Артьом отстъпи назад, трескаво чудейки се как да унищожи посланието, а отзад вече дебнеше охраната. Извиха ръцете му, събориха го, притиснаха го към калта, изтръгнаха плика от ръцете му. Предадоха го грижливо на Дитмар. Той го повъртя в пръстите си, опита се да го сгъне, погледна го на светлината на прожектор.
— Снимки, струва ми се — каза той и приклекна до Артьом. — Много любопитно. Снимките, които спрели войната. Красиво, а?
Прибра го във вътрешния си джоб.
— Дяволски хубави трябва да са тези снимки. И много трябва да се харесат именно на фюрера, след като никой друг не бива да ги вижда. Нали така? Е, кой ще се откаже от съблазънта да ги погледне поне с крайчеца на окото? Ето на теб — не ти ли е интересно?
— Къде е Омир?
— Тук някъде. Потърси го. Аз нямам време. Трябва да тръгвам към Театрална. Хуманитарна помощ, разкриване на агентура... Ти засега остани тук. Посвикни... Поработи.
— Те няма да ме изоставят! Летягата! Орденът! Те ме чакат! Край с всички вас тук! Чуваш ли ме, гадино?! Твар?! Чули, гнидо?!
Артьом се хвърли напред, но охранителите бяха охранени, опитни, държаха го здраво; така и си остана на колене, забия муцуна в калта.
Дитмар, преди да се изправи, погали Артьом по главата.
— Чакат. Да, със сигурност чакат. А аз ще отида и ще им разкажа чий човек си ти.
И нежно потупа Артьом по задника.
ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО
Мислеше, че ще настъпи денят, в който нощната работа ще свърши; но тук нямаше нищо — нито нощ, нито ден, и смяната беше само една: от началото до края. Пиеха от маркуч, брояха глътките — не им разрешаваха да се запасяват с вода. Клозети нямаше; тунелите освен един бяха плътно преградени с бодлива тел като паяжина — нито можеш да избягаш, нито да пропълзиш. Зверочовеците се изхождаха прави, без да се откъсват от работата — мъжете пред жените, а жените пред мъжете; новодошлите се научаваха на това още в първото денонощие. Научаваха ги с бичовете от бодлива тел. Убиваха без съчувствие, рутинно: тези, които не искаха да работят, онези, които бяха пред умиране и не можеха да работят, и другите, които хитруваха, правейки се на умрели. Не жалеха работниците — докарваха нови два пъти дневно, те също трябваше да ядат, а количеството храна не се увеличаваше.
Всеки път, когато се отваряше желязната врата, когато изблъскваха вътре сащисаните новаци, изтърсваха ги в Ши- лерската безкрайна пещера, на Артьом му се свиваха червата: по, сега ще влезе Дитмар. Измамата му всеки момент ще се разкрие: червените ще изпратят войници от Охотний ряд на Театрална през взривената херметична врата, през горния вестибюл, блицкригьт ще се превърне в безкрайна позиционна война и Дитмар ще се върне, за да обеси Артьом за предателството.
Кога ще дойде той? Скоро?
Артьом го опипаха, определиха, че засега има много сили, и му дадоха да кара количка. Да взима от брадатите гризачи откъртеното, изровеното, да го товари в количката и да го кара в открития тунел, водещ към Кузнецки мост. Върху траверсите лежеше настилка от дъски. По нея трябваше да се тича може би триста метра и там да се изсипват пръстта и камъните на купчина, която вече се издигаше до тавана.
