Алис я покани, разбира се, и сложи втори стол до камината. Истината бе, че тя не бе опознала двете госпожици Палисър достатъчно добре. Струваше й се, че в къщата бе имало две групи от хора и тя бе принадлежала към онази, предвождана от съпругата, докато госпожиците Палисър се бяха придържали към групата на съпруга. Тя бе видяла, че те почти боготворят своя братовчед и въпреки че доскоро Плантагенет Палисър се бе отнасял към Алис с уважение и учтивост, между тях не бе припламнало приятелство и следователно такова не бе припламнало и между нея и неговите последователи. Освен това госпожиците не бяха склонни да завържат внезапно приятелство с човек като Алис Вавасор. По-скоро биха завързали внезапно приятелство с високомерния президент на чуждестранна научна общност или с напълно непозната дама, посветила живота си на женската емиграция. Но Алис не се бе показала нито като много образована, нито като особено полезна. Близостта й с лейди Гленкора я бе изолирала от техния кръг.
— Сигурна съм, че ви безпокоя — рече госпожица Палисър, сякаш се боеше от Алис.
— О, в никакъв случай — отвърна тя. — Ако мога да направя нещо за вас, за мен ще бъде удоволствие.
— Утре си заминавате и ако не говоря с вас сега, няма да имам друга възможност. Гленкора е много привързана към вас и всички си помислихме, че е прекрасно да има толкова близък приятел.
— Надявам се, че не сте размислили — отвърна Алис с бегла усмивка, предполагайки, че „всички“ включваше и господарят на къщата.
— О, не, в никакъв случай. Нямах това предвид. Братовчед ми, имам предвид господин Палисър, ви хареса много, когато пристигнахте.
— И сега не ме харесва толкова, защото излязох на нощна разходка с жена му. Нали така?
— Ами… не, госпожице Вавасор. Изобщо не възнамерявах да споменавам това. Наистина. Видях го, след като се върнахте и да, ядосан е. Но не дойдох да говоря с вас за това.
— За мен бе очевидно, че ми е ядосан.
— Мислеше, че ще я приберете по-рано.
— И защо смята, че мога да се разпореждам с жена му? Тя бе господарка на къщата там, каквато е и тук. Господин Палисър се държи неразумно. Не че това има някакво значение за мен.
— Не мисля, че се държи неразумно. Определено не съм съгласна с вас, госпожице Вавасор. Да, ядосан е. Понякога има много неща, които го ядосват. Виждате ли, Гленкора е много млада.
Господин Бот също бе заявил, че лейди Гленкора е много млада. Следователно тази фраза най-вероятно се бе появила по време на дискусия, посветена на слабостите на лейди Гленкора, в която бяха взели участие гостите на нейния съпруг.
— Не е по-млада сега, отколкото когато господин Палисър се е оженил за нея — каза Алис.
— Имате предвид, че ако мъж си вземе млада жена, трябва да търпи недостатъците й? Да, това е в реда на нещата. Но всъщност той не е много по-възрастен от нея, госпожице Вавасор. Братовчед ми още няма трийсет години. Когато казвам, че Гленкора е млада…
— Имате предвид, че е по-млада по дух и може би по поведение, отколкото е очаквал.
— Но не предполагайте, че той се оплаква, госпожице Вавасор. Твърде е горд за това.
— Радвам се — отвърна Алис, мислейки за господин Бот.
— Трудно ми е да ви обясня какво искам да кажа и не знам дали бих могла да ви убедя, че мисля единствено за доброто на лейди Гленкора. Вие упражнявате някакво влияние върху нея… и ми се струва, че това не може да бъде казано за някой друг.
— Приятелството ни е съвсем скорошно, госпожице Палисър.
— Знам това, но все пак е факт. Права ли съм да предполагам…
— Какво да предполагате?
— Права ли съм да предполагам, че сте чували името на господин Фицджералд във връзка с това на Гленкора, преди тя да се омъжи за братовчед ми?
Алис се замисли за миг, преди да отговори.
— Права сте — каза тя.
— И сте били на мнение, заедно с останалите й роднини, че подобен брак би бил истинска катастрофа за нея?
— Никога не съм обсъждала въпроса в присъствието на роднини на Гленкора. Трябва да разберете, госпожице Палисър, че аз дори не познавам най-близките й хора, въпреки че сме далечни братовчедки. Не бях срещала лейди Мидлотиан, преди да пристигне тук онзи ден.
— Но сте я посъветвали да отхвърли господин Фицджералд.
— Никога!
— Разбрах, че по онова време сте прекарвали много време заедно.
— Да, често се виждахме.
Последва пауза, защото госпожица Палисър не знаеше как да продължи. В отговорите на Алис имаше остра нотка, която посетителката й не бе очаквала, както и нежелание да говори и дори да слуша, което дотолкова я смути, че почти й се прииска да излезе от стаята. Но вече бе споменала името на Бурго Фицджералд и не можеше да си тръгне, без да обясни защо го бе направила. Точно в този миг Алис неочаквано й се притече на помощ.
— По онова време тя редовно ме посещаваше — продължи тя, — и двете често обсъждахме господин Фицджералд. Едва ли има значение какво съм я съветвала, но ми се струва, че двете с вас можем да се съгласим за едно нещо — че Гленкора не бива да бъде принуждавана да го вижда отново.
— Значи ви е казала?
— Да, каза ми.
— Казала ви е, че той ще бъде гост на лейди Монк?
