Джордж изхвърча от къщата на улица „Кралица Ан“ и се насочи с бърза крачка към площад „Кавендиш“. Прекоси го от източната му страна, излезе на улица „Принсес“ и тръгна към улица „Оксфорд“. Съвсем близо, на улица „Грейт Марлборо“, се намираше къщата на неговия парламентарен адвокат господин Скръби, при когото бе обещал да се отбие тази сутрин. Докато вървеше, той мислеше само за едно: очевидното потръпване, което братовчедка му Алис не бе успяла да скрие. Беше се отдал напълно на гнева си и го подхранваше, като се заричаше, че ще забрави както за нея, така и за парите й, но в същото време се заканваше, че някой ден ще я накаже за това отношение.
Но първо трябваше да реши какво да каже на господин Скръби. Дължеше му пари за миналите избори, но дори да му се издължеше, той нямаше да му заеме достатъчно голяма сума, с която да покрие разходите си за следващите. И за разлика от много хора, които все още чакаха парите си, като например господин Граймс от „Красивия мъж“ и самия Джордж (все още не му бяха платили онази тримесечна разписка), господин Скръби никога не би допуснал да излезе на загуба. Да, изборите бяха насрочени чак за лятото, но имаше предварителни разходи, които Джордж трябваше да покрие веднага. Самият господин Скръби често казваше, че градските избиратели трябва да бъдат глезени. Той щеше да си поиска онези петстотин лири и да настоява за обосновано уверение, че ще получи всичките си пари до началото на следващия юни. Но дори господин Скръби можеше да изневери на своя кандидат, ако в последния момент преценеше, че той не е достатъчно добре подготвен. И в офиса му можеха да се озоват други кандидати с джобове, пълни с пари.
Докато пресичаше улица „Риджънт“, Джордж Вавасор преглътна гнева си и се съсредоточи върху този проблем. Дали да помоли Кейт да продаде скромното си имущество, или да използва парите на братовчедка си? Беше сигурен, че те все още бяха на негово разположение, въпреки бурния начин, по който се бяха разделили. Но мисълта да моли Алис за пари го изпълваше с отвращение. Трябваше да повери тази задача на Кейт. Все пак, когато спря пред вратата на господин Скръби, той бе решил, че ще бъде по-добре да използва богатството на жена си за тази цел. Точно по този начин го формулира в ума си и така оправда решението си. Да, щеше да използва богатството на жена си и да обясни на господин Скръби, че имаше това право, тъй като след сватбата тя щеше да стане негова наследница. Съмнявам се, че бе доволен от себе си. Все още не се бе превърнал в коравосърдечния измамник, за който го мислеха, и не можеше да вземе парите на братовчедка си, без намерението да й ги върне или поне без вярата, че имаше такова намерение. Поведението й тази сутрин несъмнено бе направило въпроса по-деликатен, отколкото щеше да бъде, ако му се бе усмихнала, но въпреки това той успя да убеди самия себе си, че тя нямаше да пострада и влезе в офиса на господин Скръби в много по-добро настроение отпреди.
Чиновниците в преддверието бяха много учтиви и му обещаха, че няма да му се наложи да чака дълго. Казаха му, че четирима господа в момента чакат да се видят с господин Скръби, но той може да мине преди тях. Изглежда дори изгониха един от джентълмените, за да му направят място, тъй като, когато Джордж бе въведен в малката чакалня, той се размина с дребничък мъж с кисело изражение, който бе изведен от нея.
— Ще трябва да ме изчакаш, Смидърс — провикна се господин Скръби от кабинета си. — Няма да се бавя.
Вавасор се извини на своя агент за забавянето, което щеше да причини на Смидърс, но господин Скръби обясни, че той бе просто един беден печатар, който чака да му платят. Бе напечатал и разлепил трийсет хиляди плаката за един от вече покойните кандидати от Мерилибон и все още не бе получил парите си.
— Виждате ли, когато бизнесът ви е малък, разорението дебне зад всеки ъгъл — обясни Скръби. — Например този клетник. Още не е получил и шилинг, а е платил за всичко от собствения си джоб. Не е лесно.
Когато чу, че има други хора, които спешно се нуждаят от пари, дори по-спешно от него, Вавасор изпита облекчение и си помисли, че може да се надява на по-дългосрочен кредит, отколкото бе възнамерявал да поиска.
— Изумително е какво може да постигне един мъж, без да плаща за нищо в продължение на години — отбеляза той.
— Така е, но само ако знае как. И когато най-накрая си плати, господин Вавасор, това забавяне ще му излезе през носа, защото ще трябва да върне всичко до последния цент плюс лихвите.
— Има много хора, които никога не си плащат — рече Джордж.
— Да, господин Вавасор, това е вярно. Но вижте какъв живот водят. Не е приятно да те е страх да влезеш в кабинета на собствения си агент. Познавам ви достатъчно добре и знам, че на вас това изобщо не би ви харесало.
— Досега не съм се страхувал от никого — отвърна Вавасор. — Но човек никога не знае.
