— Знаеш ли какво, Алис? Хората казват, че Плантагенет е един от най-мъдрите мъже в Лондон, но понякога ми се струва, че е един от най-големите глупаци. Скоро след като пристигнахме в града, аз му казах, че не бива да ходим в дома на тази жена. Той ме разбра, но отвърна, че просто се налага да отида. Рече ми: „Мразя необичайните неща и не виждам причина жена ми да не посети дома на лейди Монк.“ И това бе всичко. Не можех да направя нищо повече по въпроса. Той обаче можеше и направи. Не само ме принуждава да отида, но настоява да пътувам със своята гувернантка. Скъпата госпожа Маршъм също е поканена!
— Предполагам, че няма да ти стори нищо лошо.
— Не съм толкова сигурна, Алис. Никой не обича да бъде следван навсякъде от полицай, дори и да не е престъпник. Аз може да не съм престъпник, но съм дяволита и искам да се изплъзна на своя полицай. И много лесно мога да си представя как жена като мен е принудена да стори нещо нередно просто за да докаже на своя полицай, че е по-добра от него.
— Гленкора, караш ме да се чувствам ужасно, когато говориш по този начин.
— Тогава ще дойдеш ли с мен, за да имам полицай, когото самата аз съм избрала? Той ме попита дали ще имам нещо против госпожа Маршъм да пътува с мен. Аз смело му отвърнах, че ще имам, и когато ме попита какво, аз му казах, че възнамерявам да пътувам със своя приятелка — с теб или с братовчедка си лейди Джейн. Казах му, че ще доведа или едната, или другата.
— Той ядоса ли се?
— Не, прие го много спокойно. След това изрази надеждата, че някой ден ще преодолея своята предубеденост по отношение на една от най-старите му и скъпи приятелки. Заяжда се с мен, защото не разбирам парламента и политическото устройство на страната, но аз разбирам повече от тези неща, отколкото той от жени. Сигурна ли си, че няма да дойдеш?
Алис се поколеба за миг.
— Ела, моля те! — рече лейди Гленкора с глас, който бе толкова убедителен, че братовчедка й просто нямаше как да не отстъпи.
— Това не би подхождало на начина ми на живот — каза Алис. — И самата аз не съм щастлива, Гленкора. Не съм в настроение за веселби. Понякога си мисля, че никога повече няма да отида на парти.
— Това са глупости.
— Предполагам, че си права, но не мога да отида сега. Бих го направила, ако наистина смятах…
— О, добре — прекъсна я лейди Гленкора. — Предполагам, че ще оцелея. Ако ме покани на танц, ще се престоря, че никога преди не съм го виждала.
Тя си спомни за писмото в джоба. Спомни си, че в момента носеше писмено предложение от този мъж да избяга с него и да изостави съпруга си. Бе възнамерявала да го покаже на братовчедка си днес, но се радваше, че не го бе направила, имайки предвид, че Алис й бе отказала.
— Но ще ми дойдеш на гости на следващата сутрин — каза лейди Гленкора на излизане.
Алис обеща, че ще го направи. Веднага след като остана сама, тя съжали за това, че не се бе съгласила да придружи братовчедка си. Възраженията й бяха маловажни в сравнение с причината, изискваща присъствието й. Несъмнено щеше да се чувства неудобно в дома на лейди Монк, но нима не можеше да изтърпи два часа неудобство за доброто на своята приятелка? Истината бе, че едва след като лейди Гленкора си отишла, Алис бе започнала да осъзнава смисъла на тази молба и да чувства, че бе имала възможността да предотврати голяма опасност. Но вече бе твърде късно. После опита да се утеши с мисълта, че една случайна среща на лондонско вечерно парти не беше толкова рискована, колкото продължителен престой в провинциално имение.
