Но Алис, въпреки че целуна бялото й чело и призна, че подобно възнаграждение би означавало много за нея, заяви, че не би могла да бъде подкупена по този въпрос. Лейди Гленкора й се ядоса и я нарече безсърдечна, след което я заплаши, че някой ден и тя може да бъде изправена пред такава дилема и да има нужда от помощ. Алис не й каза, че вече бе преживяла нещо подобно: не й каза, че се бе влюбила в братовчед си, но се бе видяла принудена да го отритне. Вместо това се опита да утеши своенравната си братовчедка с нежни слова и накрая момичето с русите къдрици и светлосините очи се успокои. Но на следващия ден лейди Гленкора дойде пак. Всъщност идваше всеки ден, докато прозорливите големци се трудеха, и Алис бе огромна утеха за нея.
Но както знаем големците накрая възтържествуваха и лейди Гленкора М’Клъски стана лейди Гленкора Палисър по всички правила за благопристойност, вместо да се омъжи за Бурго, противно на същите тези правила. Преди сватбата тя писа на Алис. Писмото й бе много кратко и доста тъжно, но все пак в него имаше и сладост.
„Посъветваха ме, че не е редно да обичам онзи, в когото съм влюбена. Реших да се откажа от мечтата си да се омъжа за него. Убедена съм, че като моя братовчедка ще запазите тайната ми. Струва ми се, че ще стана съпруга на най-подходящия мъж на света и ще посветя живота си на това да го направя щастлив. Сватбата ще бъде съвсем скоро. Бихте ли се съгласили да се присъедините към групата от шаферки и да направите церемонията още по-красива с присъствието си?“
В писмото си лейди Гленкора не споменаваше, че е влюбена в своя новооткрит лорд. Алис й пожела щастие от все сърце, но отказа поканата, защото не беше сигурна, че би могла да изтърпи враждебните погледи на всички онези знатни дами, които се познаваха помежду си, но не познаваха нея. Така че вместо това изпрати малък пръстен на братовчедка си и я помоли да го приеме като част от водопада от скъпи сватбени подаръци, който щеше да се излее в краката й.
Оттогава двете не си бяха писали. Лейди Гленкора се бе омъжила в края на предишното лято и бе заминала за Италия с господин Палисър, където двамата прекарали медения си месец на брега на едно красиво езеро. Бяха се върнали в Англия едва в края на декември, за да се насладят на великолепното Коледно тържество, организирано от чичото на господин Палисър, херцога на Омниум, в замъка Гадъръм, построен от херцога за близо четвърт милион лири. Замъкът рядко бе отворен за посетители, но господин Палисър се бе оженил по вкуса на своя чичо, а херцогът бе човек, който възнаграждава онези, които му угаждат. В балната зала се събра огромна тълпа от сватбени гости и забавленията продължиха толкова дълго, че господин Палисър закъсня за началото на своята сесия в Уестминстър, а той бе от онези законодатели, които служат съвестно на родината си.
Коледният сезон дойде и отмина, а Алис така и не получи отговор от своята братовчедка лейди Гленкора. Но това изобщо не я притесни. Едно случайно обстоятелство и една лична драма, която не бе споделила с никого, й бяха дали шанс да опознае това красиво дете на лукса, но тя чувстваше, че двете не биха могли да станат близки приятелки. Когато мислеше за младата булка сега, Алис се сещаше единствено за тази необуздана авантюра. Това, че през първата седмица на познанството им бе слушала страстните й вричания в любов за един, а през втората бе научила, че се бе венчала за друг, бе наистина странно! Алис се замисли, че собственият й живот се беше развил по много подобен начин, с единствената разлика, че между двата епизода бе имало много по-дълъг период от време.
Но не, това изобщо не бе така. Гленкора се омъжила за господин Палисър, без да се колебае, докато Алис се бе колебала толкова дълго, че накрая решила да не се омъжва за господин Грей. Често разсъждаваше по този въпрос, докато се намираше в Челтнъм, и се чудеше дали лейди Гленкора е щастлива с новия си съпруг.
Една сутрин, три дни след посещението на господин Грей, Алис получи две писма, като не успя да разпознае нито един от двата почерка. Лейди Маклауд й бе казала (с известни колебания, защото се страхуваше от нея), че благородните й роднини бяха научили за начина, по който се бе отнесла с господин Грей и бяха изразили своята тъга, възмущение и дори гняв. Лейди Маклауд не се осмелила да продължи, въпреки че можеше да го направи, без да преувеличава. Лейди Мидлотиан бе заявила, че това е позор за цялото семейство, а лелята на лейди Гленкора, маркизата на Единбург, бе настояла да й бъде казано какво точно иска Алис.
