Най-лесното нещо би било да кажем, че измислицата с „тайната охрана“ се задържа дори след като пораснахме достатъчно единствено благодарение на Рут. Да, „охраната“ означаваше много за нея. Тя „бе разбрала за заговора“ доста по-рано от останалите, от което бе спечелила огромен авторитет и намекваше, че главните улики са се появили още преди да включи в охраната такива като мен, че съществуват сведения, които все още не може да сподели дори с нас и така тя бе в състояние да оправдае едва ли не всяко свое решение, взето от името или по повод на нашия кръжец. Ако например пожелаеше да изключи някого от групата ни, но усещаше съпротива от наша страна, тя просто намекваше, че някакъв факт й е известен „доста отдавна“. Несъмнено на Рут много й се искаше охраната да съществува колкото е възможно по-дълго време. Но, честно казано, всеки, когото тя допускаше по-близо до себе си, се стараеше по свой собствен начин да поддържа тази измислица и да й продължава живота. За да илюстрирам думите си, ще ви разкажа какво се случи след кавгата ни по повод играта на шах.
Смятах Рут за майстор в областта на шахмата и се надявах да научи и мен на тази игра. Имах си причина за това: когато минавахме покрай възпитаниците, които седяха пред шахматните дъски край прозорците или на затревения склон, Рут често се спираше да погледа, а после, когато продължавахме пътя си, ми говореше за някакъв си тънък ход, който тя, за разлика от останалите, била забелязала.
— Потресаваща тъпотия — мърмореше тя и клатеше глава.
Беше ми наистина любопитно и скоро започнах да си мечтая сама да се потопя в света на тази заплетена игра. Така че, когато зърнах шахматните фигури на Разпродажбата, реших да си ги купя, макар че струваха куп жетони — та нали разчитах на помощта на Рут?
Ала няколко дни по-късно, колчем заговарях за шах, тя въздишаше или се правеше, че все има някаква неотложна работа. Най-после в един дъждовен ден аз я притиснах до стената, поставихме шахматната дъска в билярдната, но играта, която ми показа, беше някаква съмнителна разновидност на дамата. Шахматът се отличавал по това, каза ми тя, че фигурите се местели по квадратчетата, следвайки буквата „Г“ (вероятно си бе спомнила как се мести конят). Не й повярвах и бях дълбоко разочарована, но не го показах и в продължение на няколко минути й играх по свирката: местехме фигурите си по буквата „Г“ и си ги бутахме една след друга. Продължихме така, докато тя не заяви, че съм преместила някаква фигура неправилно, по права линия, за да й взема нещо.
След тази нейна забележка аз станах, събрах фигурите в кутията, обърнах се и си тръгнах. Нито тогава, нито по-късно споменах, че не знае да играе, защото при цялото си разочарование усещах, че няма смисъл. Всъщност мисля, че и така й дадох да разбере онова, което трябваше.
След ден-два влязох в Класна стая 20 на последния етаж, където господин Джордж преподаваше поезия. Не си спомням дали това стана преди, или след часа, дали в стаята имаше много възпитаници, или не. Помня само, че държах няколко книги в ръце и че Рут и неколцината възпитаници, към които се запътих, седяха на масите, целите облени в слънчеви лъчи, и си говореха.
По това как наведоха глави един към друг, аз се досетих, че обсъждат „тайната охрана“ и макар че само преди ден-два, както ви казах, с Рут се бяхме сдърпали, аз без ни най-малко колебание се отправих право към тях. И едва когато се приближих до групата, нещо — вероятно погледите, които се размениха — внезапно ми подсказа как ще свърши всичко. Това е като в мига, преди да си цопнал в локвата: виждаш я, ала нищо не можеш да направиш и цопваш. Стана ми обидно още преди да млъкнат и да ме изгледат по странен начин, още преди Рут да каже:
— А, ти ли си, Кати? Здрасти. Извинявай, но трябва да обсъдим един въпрос. След минута свършваме. Ще почакаш, нали?
Не я дочаках да довърши изречението си, обърнах се и ги отминах, като се сърдех повече на себе си, отколкото на тях. Не си спомням дали заплаках, или не, но бях страшно обидена. В течение на няколко дни, колчем зървах „тайната охрана“ да се съвещава по ъглите или да прекосява поляната, страните ми пламваха.
