Но за да обясня за какво си говорехме онази вечер, трябва да се върна малко назад. По-точно — няколко седмици преди това, в началото на лятото. Известно време имах връзка с един от „ветераните“ на име Лени — секс, нищо повече. Но внезапно той реши да започне подготвителен курс и замина. Това ме изкара от релси и Рут се държа на висота: спокойно, без да се суети, тя се грижеше за мен, винаги беше готова да ме ободри, когато попаднех в мрачно настроение. Непрекъснато ми правеше дребни услуги: ту ще ми приготви сандвич, ту ще ме смени, когато дойде редът ми да чистя.
После — десетина дни след заминаването на Лени — двете останахме до полунощ в моята спалня под покрива, бъбрехме, пиехме чай и когато заговорихме за Лени, Рут ме докара до луд смях. В общи линии, момчето си го биваше, но колчем се впусках в описания за интимните ни отношения, имах чувството, че всичко, свързано с него, е много смешно и ние не преставахме да се кикотим. По едно време Рут прекара пръст по касетите с музика, скупчени до дъската за гладене. Направи го разсеяно, като продължи да се смее, ала по-късно у мен възникна подозрението, че това не е било никак случайно, че е забелязала касетката, и то много преди разговора ни — възможно беше дори добре да я е разгледала за по-голяма сигурност, — а после е дочакала удобния момент, за да се направи, че тъкмо сега я е „открива“. Години по-късно внимателно й намекнах за това, но останах с впечатлението, че тя не разбра за какво говоря, така че може и да съм сгрешила. Така или иначе, ние се забивахме от смях по повод на всяка една подробност, казана от мен по адрес на горкия Лени, и внезапно всичко изчезна, сякаш някой бе измъкнал щепсела от контакта: Рут се е излегнала на хълбок върху килима, вглежда се на слабата светлина в купчината касетки и само след миг — в ръцете й лежи Джули Бриджуотър. Последва мълчание, което ми се стори цяла вечност, и тя промълви:
— И отдавна ли е у теб?
Като се стараех да подбирам по-неутрални изрази, аз й разказах как двамата с Томи сме открили касетката в Норфък, докато тя е била на гости с останалите. Рут продължаваше да я разглежда, после изрече:
— Значи Томи ти я намери.
— Не. Сама си я намерих. Аз първа я зърнах.
— Не си ми казала нищо. Нито пък той — сви рамене тя. — Или не съм ви разбрала добре?
— Приказките за Норфък се оказаха самата истина — забелязах аз. — Помниш ли как го наричахме? „Загубеният край на Англия“.
Хрумна ми, че Рут ще се престори, че и това е забравила, ала тя дълбокомислено кимна с глава.
— Съжалявам, че тогава не се сетих — каза тя. — Можех да си потърся червения шал.
Засмяхме се и неловкостта между нас сякаш изчезна. Ала в реакцията на Рут — как тя не продължи да говори по въпроса, а остави касетката на мястото й — имаше нещо, което ме караше да мисля: не, това не е краят.
Не мога да кажа дали Рут нарочно насочи разговора в посоката, отговаряща на последното й разкритие, или достигнахме до темата, независимо от него и едва по-късно тя съобрази как би могла да го използва. Така или иначе, ние продължихме да обсъждаме Лени и главно начина, по който прави секс и отново се запревивахме от смях. И тук аз, тъй като бях почувствала облекчение от факта, че тя най-после видя касетката и не направи сцена по този повод, проявих небрежност. Стана така, че не след дълго прехвърлихме разговора си върху Томи. В началото му се присмивахме съвсем добродушно, едва ли не изразявайки своята обич към него. Но после започнахме да се подиграваме и на животните, които рисуваше.
Пак ще повторя, че така и не разбрах дали Рут нарочно бе изместила темата на разговора. Честно казано, не мога да се закълна, че тъкмо тя първа спомена за рисунките му. А когато се смеехме, аз не й отстъпвах, кикотех се наравно с нея и се присмивах на факта, че едно от съществата изглежда така, сякаш е нахлузило гащета, а друго прилича на размазан таралеж. Мисля, че в онзи момент непременно трябваше да спомена колко ми харесват рисунките му, да похваля Томи, че е постигнал много. Но не го направих. Отчасти заради касетката; а, ако сложа ръка на сърцето си, може би и поради факта, че бях доволна от пренебрежителното отношение на Рут към творчеството на Томи, като имам предвид всичко, свързано с него. Доколкото си спомням, накрая, когато се разделяхме с пожелания за лека нощ, ние чувствахме особена близост помежду си. Преди да си тръгне, тя ме помилва по бузата и каза:
— Браво, Кати! Никога не униваш.
