Очите им изглеждаха обладани. По-високият беше рус и квадратен. С широки рамене, плътна талия, силни крака, не беше дебел, просто солиден, силен. Партньорът му беше по-нисък и почти напълно плешив, с изключение на пръстен от кафяви къдрици ниско на главата му. Очевидно неговата шапка беше на стола пред вратата.
Доктор Евънс каза:
— Извинете ме. — Мина покрай тях и влезе в стаята.
Ниският каза:
— Може да си ги вземе.
Русият ме погледна с недружелюбни присвити очи.
— Е, и ако това не е злата вещица от запада*. Чувам, че на теб трябва да благодарим за престоя ни вътре през последния час.
Не го разпознах, но явно той ме позна от пръв поглед.
— Предполагам, че да.
Русокосият се приближи, използвайки размерите си, за да ме сплаши или поле се опита. Размерът не е толкова впечатляващ, колкото повечето мъже си мислят, че е.
— Може би Маркс е бил прав за теб.
Аха. Той трябва да е бил един от полицаите на страната на Маркс, когато ме изрита. Почувствах, че Рамирес започна да се придвижва напред, най-вероятно за да застане помежду ни. Сложих ръката си на рамото му.
— Всичко е наред.
Рамирес не отстъпи обратно назад, но поне не мина напред. Вероятно това беше най-доброто, което можех да получа от него. Но това означаваше, че бях притисната като в сандвич между двамата мъже. Очите на русия трепнаха към Рамирес, който беше зад мен. Изражението на лицето му беше достатъчно. Той искаше битка и не се интересуваше наистина с кого щеше да е.
Сега гледаше Рамирес кръвнишки и аз почти можех да усетя тестостеронът да се надига от всяка страна. Достатъчно тестостерон, за да вкара полицая в беля, може би да бъде отстранен временно от длъжност, а всичко от което се нуждаеше, беше да изпусне малко пара. Той се опитваше да се пречисти от ужасите в онази стая.
Партньорът му и Бернардо стояха назад. Не знаех какво правеше партньорът, но Бернардо се наслаждаваше на шоуто.
— Ти трябва да си един от полицаите, които са помогнали на Маркс да ме изхвърлят — казах аз. Гледах нагоре към мъжа, а той гледаше през мен към Рамирес.
Отне му секунда да премигне и да погледне към мен. Той ми се намръщи и си беше добро намръщване. Обзалагах се, че е накарало много от лошите момчета да бягат през глава.
Партньорът му се приближи зад него.
— Да, двамата с Джарман бяхме там. — Партньорът звучеше спокоен и мисля, че се беше притеснил за партньора си. Добрите партньори пазят повече от физическото ти здраве.
— А вие сте? — Попитах аз. Попитах го, сякаш партньора му Джарман, не се канеше да се спречка с когото и да било в коридора.
Той се представи също сякаш всичко си беше нормално.
— Джейкс.
— Джарман и Джейкс? — Направих го да изглежда като въпрос.
Той кимна, усмихвайки се.
— Джей и Джей, на вашите услуги.
Усетих напрежението да се освобождава от големия мъж пред мен. Трудно е да останеш вбесен, когато си игнориран и всички други се държат прилично. Притиснах гърба си в Рамирес, подтиквайки го да отстъпи назад. Той схвана намека и отстъпи малко.
Полицай Ригби дойде носейки се надолу по коридора. Беше отишъл до колата да си вземе нещо по-малко експлозивно от пистолета. Това, което носеше, беше електрошоков пистолет „Тейзър”. Би запратило заряд от трийсет до шейсет хиляди волта в заподозрения. Теоретично, може да изкара някой от строя на секундата, без опасност от да го убие. Освен ако не си голям кутсуз и заподозреният се окажеше с пейсмейкър.
Рамирез клатеше главата си.
— За какво, по дяволите, е това?
Ригби погледна към тейзъра.
— Не мога да използвам пистолета си, така че ще използвам това.
— Ригби — каза Джарман, — тейзъра прави искра.
Ригби погледна объркано.
— Е и?
— Ако искрата, когато стреляме с пистолет ще подпали кислорода в стаята, така и ще стане с искрата от тейзъра — каза Рамирес.
— Върни се до колата и намери нещо друго — каза Джарман.
Джейкс и аз минахме на една страна, гледайки Рамирес и Джарман да критикуват новобранеца. Вече никой не беше ядосан. Насмешливи и снизходителни, но не и ядосани. Когато Ригби изчезна през вратите в далечния край на коридора, Джарман се обърна към Рамирес.
— Маркс само Ригби ли ти даде за подкрепление?
Рамирес кимна, после сви рамене.
— Ще се научи.
— И ще убие някой, докато го прави — каза Джарман.
Джейкс вдигна малко ръката си с дланта нагоре. Усмихваше се. Ударих я леко в знак на поздрав. И аз се усмихвах, но не защото партньора му не беше пребил детектив. Просто се радвах, че грешах. Бях си получила количеството трупове за деня. По дяволите, за годината.
Бернардо се беше облегнал на отсрещната стена. Изглеждаше объркан от отношенията ми с ченгетата. Съмнявах се някога да му е хрумнало да се сприятелява с тях.
Двамата униформени имаха палки затъкнати в полицейските си колани. Рамирес изглеждаше невъоръжен като изключим пистолета.
— Къде е палката ти, Ернандо?
— Да, Ернандо — каза Джарман, провлачвайки името му, — къде е палката ти?
