това, че се опитваха да се бъзикат с Рамирес означаваше, че при нормални обстоятелства двамата с Джарман вървят в пакет. Дразненето придобива друг привкус, когато е враждебно. Дразненето с Ригби беше близо до враждебно, но не съвсем, сякаш не бяха сигурни дали той вече беше наистина един от тях.
Рамирес изкара къс метален прът от задния джоб на панталона си. Той направи леко движение с китката си и пръта се разпъна в твърдо парче метал, дълго около шейсет сантиметра.
— Телескопична палка — казах аз. — Не бях забелязала, че носиш такава, когато се срещнахме. Обикновено съм доста наясно с оръжията.
Той замахна леко и пръта се върна в предишния си размер.
— Телескопичната палка е доста малка, когато е прибрана. От къде знаеш, че не съм я носил?
Отворих устата си, после я затворих и го погледнах. Той ми се ухили. Колебаех се дали да захапя въдицата или да го пропусна. По дяволите, това беше най-забавното, което ми се беше случвало през целия ден.
— Да не искаш да кажеш, че съм зяпала задните ти части?
— Как иначе ще знаеш, че съм нямал нещо с размерите на химикал в задния си джоб? — Очите му искряха като тъмни скъпоценни камъни, блещукащи с хумор.
Свих рамене.
— Просто проверявах за оръжия.
— Това казват всички.
Джарман каза:
— Искаш ли да провериш мен за оръжия?
Погледнах го.
— Мога да видя оръжието ти от тук, Джарман.
Той изду малко гърдите си, успявайки да се напери, без да мръдне краката си и със сантиметър.
— Когато е с размер като моя, е трудно да пропуснеш.
Погледнах всеки от тях обръщайки се и се наложи наистина да се преборя с подтика да се забавя на Бернардо. Бях склонна да се обзаложа, че неговото „оръжие” беше най-голямото в коридора.
— О, не знам, Джарман. Знаеш какво казват. Не е важен размера. Важен е таланта. — Отново трябваше да се преборя с подтика да се втренча в Бернардо.
Джарман се усмихна щастливо.
— Повярвай ми, скъпа. Притежавам таланта и размера.
— Лесно е да се фукаш, когато знаеш, че никога няма да се налага да го доказваш — казах аз, и да, провокирах го.
Джарман махна шапката си и ме погледна. Мисля, че беше с намерението погледа му да изглежда по-интимен. Страшното му мръщене беше по-добро от секси погледа му. Обзалагах се, че е имал по-голяма възможност да практикува страховития поглед, отколкото сексапилния.
— Нека намерим някое усамотено място, скъпа, и ще го докажа.
Поклатих глава усмихвайки се.
— И какво ще каже жена ти за това тестване— Хубава халка, между другото.
Той се засмя, с хубав естествен тътнеж.
Джейкс отговори вместо него:
— Ще му наниже оная работа на шиш.
Джарман кимна, все още кискайки се.
— Да, моята Брен притежава характер, това е сигурно.
Каза го сякаш беше хубаво нещо, нещо което ценеше. Той ме погледна.
— Моята Брен щеше да срита Маркс в топките, не да го целува.
— Помислих си и за това — казах аз.
— Защо не го удари? — Попита Рамирес. Хуморът все още блещукаше в очите му, но лицето му беше по-сериозно. Мисля, че искаше истински отговор, а не шега.
— Той очакваше от мен да го ударя. Може би дори е искал да го ударя. Щеше да повдигне обвинение за нападение, вкарвайки ме зад решетките за известно време.
Очаквах един от тримата мъже да каже, че Маркс не би го направил, но нито един не го направи. Погледнах от едно внезапно сериозно лице към друго.
— Никой ли няма да защити честта на лейтенанта— Да протестира, че не би направил такова подло нещо?
Джарман каза:
— Не.
Джейкс каза:
— Подло. Говориш много добре като за демоничен убиец.
Премигнах към него.
— Я ми го повтори това, ама бавно.
Джейкс кимна.
— Според лейтенанта, ти си заподозряна в изчезването на неколцина граждани, а също така и в това, че танцуваш гола на лунна светлина със самия дявол.
— Маркс не е казал последната част.
Джейкс се ухили.
— Не можеш да виниш мъжа, за мислите и желанията му. — Той заповдига вежди към мен.
Аз се разсмях. Те се разсмяха. Приятен момент в който се имах с всички. С изключение на Бернардо, който си стоеше облегнат на стената, стоейки настрани от всеобщото великодушие. Той ме гледаше, сякаш никога до сега не беше ме виждал наистина. По някакъв начин го бях изненадала.
— Маркс се опита да издейства да те арестуват за магическа злоупотреба, така поне гласи слуха — Каза Джарман.
Втренчих се в него. Магическа злоупотреба може да ти донесе смъртна присъда. Вгледах се в Рамирес.
— Знаеше ли, че се е опитвал да направи това?
Рамирес докосна ръката ми. Придвижихме се надолу по коридора, отдалечавайки се от буботещият мъжки смях. Двамата полицаи вероятно все още се бъзикаха добронамерено. Ако съдех по величината на смеха, ако се отнасяше до мен, най-вероятно беше нещо, което не исках да чуя. Винаги има граница на дразненето, която трябва да бъде внимателно отбягвана. Исках да бъда жена, която е една от момчетата, а не да получа репутация на уличница. Понякога това беше тънка линия, по която балансираш.
