То се отдръпна назад от жената, брадичката му се опитваше да се отвори около проблясващото острие. Заби ноктите на свободната си ръка в устата си, пускайки сестрата да падне на леглото. За първи път успяхме да видим раната. В средата на гърдите й имаше дупка. Счупени ребра стърчаха навън като счупените страни на рамка. Дупката беше точно с размер, колкото човешко лице да може да влезе навътре. Втренчих се надолу в тази тъмна, влажна дупка и видях, че половината й сърце липсваше, изядено.
— О, Боже! — изстена Джейкс.
Нещото на леглото беше освободило и другата си ръка. Дърпаше дръжката на острието, опитвайки се да го измъкне. Джейкс, Бернардо и аз разменихме поглед. Един поглед, никакви думи и тримата се обърнахме към остатака от стаята с една цел в мислите си: да се доберем до вратата, по какъвто начин можем. В тази стая нямаше други хора, освен нас.
Погледнах напреди видях Рамирес и Джарман до далечната врата с Бен, увиснал между тях. Страхотно. Изкрещях:
— Тичайте!
Опитахме. Усетих движение и се обърнах навреме, за да може трупът да ме удари с пълна сила и да запрати и двама ни на пода. Посегнах към брадичката му, опитвайки се да прикова зъбите му, като на другото, но то се отдръпна и успях да стигна само до гърлото му. Кръв се разплиска по лицето ми в топла, плавна струя. Заслепи ме за секунда. Можех да го усетя да се движи върху тялото ми, краката му яздеха кръста ми. Продължих да бутам с ръка суровото месо на рамото му, задържайки го назад, докато то се протягаше над мен. Избърсах кръвта от очите си с опакото на ръката, която държеше ножа. То посегна със зъби към мен, като куче и аз изпищях. Порязах бузата му толкова дълбоко, че острието задра по зъбите. То изпищя и захапа ръката ми. Аз изкрещях, докато то разтърсваше главата си както кучето кокал. Ръката ми се отвори и ножът падна.
То се надвеси над мен с отворена уста, бледосините му очи бяха невъзможно широки. Опита се да захапе гърлото ми. Нямах време да се пресегна за последния си нож. Посегнах към очите му. мушнах палците си в очите му и собствената му инерция ги набута по-надълбоко, отколкото аз сама бих успяла. Усетих очните ябълки да се спукват, експлодирайки в топла течност и по-гъсти неща.
То изпищя, махайки с глава напред и назад, ръцете деряха лицето му. Внезапно Бернардо се оказа там, дръпна го назад, хвърли го с една ръка през стаята към стената. Невероятно е какво можеш да направиш, когато си ужасен.
Отзовах се колене, изтегляйки последния нож. Бернардо ме издърпа, за да се изправя и се оказахме почти до вратата. Ригби стоеше там с една брадва, сечащ труповете. Ръце и по-малко разпознаваеми парчета покриваха земята около него. Рамирес набута палката си в устата на едното, толкова силно, че тъпият край се показа през задната част на врата му.
Джейкс влачеше Джарман за китките, оставяйки плътна червена следа зад себе си. Тялото на Джарман се беше запънало на вратата. Брадвата на Ригби беше нацепила два от труповете на достатъчно парчета, че да ги свали на земята. Два от другите бяха все още завързани за леглата с по една последна лента. Рамирес се бореше с онова, което се беше опитало да преглътне палката му. Един от труповете се хвърли към Ригби и брадвата прониза въздуха.
Чух движението зад себе си преди Бернардо да успее да изкрещи:
— Зад …
Бях на път към пода с нещото, яздещо на гърба ми преди да чуя остатака:
— …теб.
Присвих глава, опитвайки се да предпазя врата си. Зъбите проникнаха през ризата ми, пускайки ми кръв, но нещото изпитваше затруднения с прегризването на коланите на презраменния кобур и ножницата за гърба. Заби зъбите си в плътта ми, но кожените ленти послужиха за нещо като броня. Забих ножа назад в бедрото му, веднъж, втори път. Не му направи впечатление.
Внезапно над мен премина въздушен поток и силен удар, кръв изплиска косата, рамената и гърба ми в горещ поток. Излазих изпод трупа и открих че беше обезглавен.
Ригби стоеше над него с кървавата брадва и див поглед в очите си.
— Върви, излизай. Ще те покривам. — гласът му беше висок, изпълнен със страх, но той стоеше стъпил здраво на земята и започна да изтласква всички ни през вратата.
Един от труповете беше на гърба на Бернардо, но не се опитваше да го яде. Удари главата му силно два пъти в пода. После погледна нагоре към мен. Имаше нещо в очите му, нещо, което го нямаше при никое от другите. То беше уплашено. Уплашено от нас. уплашено да не бъде спряно. И само може би, уплашено от смъртта.
То премина през отворената стъклена врата и се плъзна покрай Джейкс, сякаш трябваше да отиде някъде другаде и да свърши нещо друго. И аз разбрах, че то трябва да бъде спряно, разбрах, че ако избягаше, това щеше да бъде много лошо. Но поставих ръка под тази на Бернардо и започнах да го влача към вратата. Рамирес хвана другата му ръка и внезапно стана лесно да го извлечем през стъклената врата.
