Спомних си думите на Лейля Баркън за бившия й съпруг Недждет Денизел. „Онзи млад археолог, който работеше под изгарящото слънце, целият в пръст и прахоляк, за да открие следите на миналото, без да чака и пукната пара за това, изчезна. На негово място се появи бизнесменът, който мислеше само за пари, интересуваше се само от парите и превръщаше в пари всичко, до което се докоснеше.“ Това трябва да беше и първото общо нещо между двете жертви: начинът, по който ги бяха променили парите. Нищо необичайно на днешно време, даже напротив, бе много често срещано явление, но можеше да се окаже важна следа в разкриване на престъплението, когато се появеше и при двете убийства, извършени в разстояние само на два дни, по един и същи начин и с едно и също послание на оставените при труповете старинни монети.
– Значи, казвате, че бизнесът е променил баща ви...
Още преди края на изречението, ме прекъсна с треперещ глас:
– Не бизнесът го промени, господин Невзат, а парите... Както е казал големият ни поет Неджип Фазъл83: „Трябва да се плашим не от човека, който печели пари, а от човека, спечелен от парите“. – Смело ме изгледа с тъмносиния си поглед. – Да, много жалко, че напоследък баща ми се превърна в човек, спечелен от парите. Ако ме питате дали се е занимавал с нещо незаконно, не мога да ви кажа, не знам. Но за последните три години се промени напълно. Както ви казах и по-рано, на мястото на тоя скромен, вярващ човек се появи съвсем друг, стремящ се единствено към земните блага, робуващ на страстите си. Затова ви съветвам да проучите деловия му живот.
– Разбирам – с благодарност погледнах аз момичето. – За нас това са много важни сведения. А дали бихте могли да ни кажете имената на някои хора, с които можем да поговорим? От деловите партньори на баща ви...
След кратко колебание на устните й се появи странна усмивка.
– Щях да кажа Недждет Денизел, но явно вече не можете да говорите с него. Сутринта чух по новините, че и той бил убит.
Както предполагах, картината полека-лека започна да се изяснява. Исках да поговорим за връзките на Мукаддер Кънаджъ с първата жертва, но Ефсун побърза да ме попита, вторачвайки изпълнения си с любопитство поглед в мен:
– Убиецът един и същи ли е?
– Все още не знаем кой е убиецът, но ако ни помогнете, много по-лесно ще го заловим.
– Разбира се, ако искате да бъде заловен – намеси се пак в разговора Али. – Отпреди малко ви наблюдавам и ми се струва, че приемате смъртта на баща си като възтържествувала на земята Божия справедливост. При това положение надали залавянето на убиеца му е от съществено значение за вас...
– Грешите, Али бей... Като казах, че смъртта му е по волята на Аллах, това означаваше, че трябва не само да приемем случилото се, но впоследствие и утехата, която трябва да ни даде покой... Това е един безконечен кръговрат. Няма съмнение, че за всички в този въртящ се кръг, великият Аллах ще приложи волята си. Включително в неговата всевишна воля е да реши дали убиецът да бъде хванат и наказан, или не. – Впи поглед в мен: – Моля ви, не ме разбирайте грешно, господин Невзат. Разбира се, че искам убиецът на баща ми да бъде заловен. И съм готова да направя всичко, което е във възможностите ми за това.
– Благодаря – отвърнах аз и се върнах на темата за първата жертва.
– Каква беше връзката между баща ви и Недждет Денизел? Знаете ли нещо за това?
– Бяха в един и същи съвет. И двамата бяха вещи лица за строителните разрешителни в района на „Султанахмед“.
Първото име, което ми дойде на ума, бе Адем Йездан. Недждет работеше за този човек, за да може той лесно да строи в историческата част на града. Мукаддер беше по градоустройството, отгоре на това – служител в общината, тоест и той беше свързан с новото строителство. С надеждата, че ще открием още допирни точки между двете жертви, тихичко изговорих името на бизнесмена, когото самият аз още не познавах:
– Адем Йездан?
Изписалото се върху лицето на момичето отвращение само при споменаването на това име ми подсказа, че съм на прав път.
– Да, Адем Йездан... Баща ви и с него е имал бизнес. Нали така?
Пак започна да се занимава с яката на дрехата си, явно изпитваше някаква нерешителност.
– Чак толкова не знам. – Макар че знаеше, даже доста повече, но нямаше да ни каже. – Чувала съм името му, но какви връзки са имали – нямам представа.
– Виждали ли сте го някога?
– Не съм. Аз се занимавам с ученето си и не се бъркам в делата на баща ми. Минавам през офиса му веднъж в годината, може и по-малко.
– Какво учите?
– Завършила съм Богословския факултет. – Посочи към книгите върху масичката, която ни разделяше, и допълни: – Сега си правя магистратурата.
