Погледнах заглавията им – съчинения на Ибн Араби, Кушейри84, Абдуллах Тюстери85 и други, чиито имена трудно разчитах.
– Книгите, които виждате, са тълкувания – тефсири на Корана, аз работя по темата за тълкуванията и преводите на Корана. Тоест изследвам значенията, които са над видимото в свещената книга на Аллах. Без да разберем тези значения, не е възможно да разберем и свещения Коран. А който не разбира правилно Корана, той никога не би могъл да разбере правилно и Аллаха...
Тази тема ми беше напълно чужда и с едно многозначително междуметие се опитах да прикрия незнанието си и да изляза от неловкото положение.
– Хъъъм!
Но Али си каза каквото мислеше право куме, та в очи:
– Бога ми, госпожице Ефсун, това, което казвате, няма никакъв смисъл за мен...
Гледаше с абсолютно празен поглед момичето, като да бе някакъв неодушевен предмет. Мислех си, че няма да му отговори, но думите на помощника ми я разпалиха.
– В сурата „Ал-Фулкан“, „Разграничаването“, е казано: „Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост, и ако невежите им отправят думи, казват: „Мир!“ [и отминават]“86. И аз ви казвам „Мир вам!“, инспектор Али, всъщност не съм и очаквала да разберете думите ми.
Али си умираше да води такива спорове и моментално се заяде:
– Тогава за какво ни ги разправяхте толкова подробно? Като не сте очаквали да разберем?
Брадичката на Ефсун се разтрепери от гняв, тъкмо отвори ядосано уста, и нашият отворко й взе думата, не й позволи да продължи:
– Не, млада госпожице, не ме гледайте така! Не можете да ме уплашите! Колкото е свещен Коранът за вас, също толкова е свещен и за мен. Това, което ще ви кажа, не го пише в книгите, но може да сте сигурна, че е истина. Който и да се опита да се постави на мястото на Бога и да отнема човешки живот, ще трябва да се сблъска с нас. Ние ще сме срещу всеки, който убие някого, било справедливо, било несправедливо. – Спря за миг и посочи към Ефсун и Йомер: – Ако вие наричате това Божий промисъл, Божия повеля, то да, така е. Наречете го съдба, ако желаете – и това ще е вярно. Но ако мислите, че сметката за тези престъпления някога ще бъде платена в ада, а не тук, да ви кажа, много грешите! Сметката ще се плати на този свят. Аллах няма тояга, но има хора като нас. Тоест искам да ви кажа следното – с всяка лъжа, която сте ни казали, сте излъгали не само нас, но и самия Аллах. Всеки факт, който сте скрили от нас, сте скрили и от Аллах. Затова трябва да ни сътрудничите, за да не си навлечете неприятности и на тоя, и на оня свят. За ваше добро е да гледате да сте близо до нас.
Толкова е умен, че превръща убийствата в послание
След тази пламенна реч на Али не можехме да останем дълго в просторната, изпълнена с книги стая. Тръгнахме си, така и без да разберем със сигурност колко ще са близо до нас Ефсун и Йомер и доколко ще ни помогнат. Но преди това пожелахме да се видим и с госпожа Мелек. Чудно, но Ефсун изобщо не възрази на това ни желание. Минахме по възтесничкия коридор и влязохме в стаята, където в обкръжението на още двайсетина жени Мелек се молеше тихичко, вдигнала ръце към тавана. Не изглеждаше нито толкова силна като дъщеря си, нито разгневена, както всяка друга зарязана съпруга. Щом ни забеляза, започна да намества черния муселинов воал, опитвайки се да скрие изкривеното си надясно от удара лице. Но не успя да скрие сълзите си, стичащи се от сините й очи. Дали плачеше за смъртта на изоставилия я бивш съпруг, причина за сегашното й състояние, или за злочестата си съдба?
