Макар първоначално да се възпротивих, беше ми заповядано да пренеса този венец на победата на нашия велик владетел над тираните. Всички се подчиняват на Теодосий и неговата династия, която ще съществува вечно, както и аз се подчиних на волята му. Под ръководството на Проклос, управител на Константинопол, успях да го издигна за десет по три дни.
Усмихнах се. Сетне посочих към барелефите на човешките фигури и отново я попитах:
– А тези хора кои са?
– Теодосий със семейството си. От тази страна на обелиска издяланите надписи разказват за историята на издигането му.
Известно време продължих да разглеждам барелефите. Но мен ме интересуваше не толкова Теодосий, колкото един друг император.
– Този площад Константин ли го е направил?
– За Хиподрума ли питате? – поправи ме тя. – Да, тук е имало хиподрум. Но не го е изградил Константин, а много преди него го е започнал Септимий Север95. Когато Константин решава да превърне Византион в столица, той го разширява и достроява. – Очерта невидим кръг с ръка и продължи: – Тук са се провеждали конни надбягвания, смъртоносни гладиаторски битки, вдигали са се въстания. Представете си една огромна арена, обкръжена с мраморни и дървени седалки. Точно в средата били поставени донесените от различните краища на империята произведения – този обелиск от Египет, Змийската колона и малко по-напред – ажурната Константинова колона. Можете ли да си го представите как е било, Невзат бей? Не е трудно, цялата картина ще изникне пред очите ви само с малко въображение.
За малко да й кажа: „Знам, че е лесно, та нали снощи в съня ми щяха да ме убият на същата тази арена!“, но си премълчах и само попитах:
– Сигурно е била величествена постройка. За колко души е била предназначена да побере?
– Смята се, че е била за сто хиляди души. Надбягващите се колесници са го обикаляли по седем пъти. Ажурната Константинова колона е служела като знак къде трябва да обърнат – рече тя, сочейки към колоната.
Пред очите ми изникна гледката на лудо препускащите дорести, бели, черни коне, впрегнати в колесниците, чиито лъскави гърбове блестяха под жарките лъчи на лятното слънце. В ушите ми отекнаха нервните викове на потъналите в пот колесничари, дърпащи юздите на конете, за да обърнат посоката. Но гласът на Лейля изтри тази картина за миг:
– Победителите в седмия тур били награждавани лично от императора и се превръщали в народни герои.
– Защо седем пъти са обикаляли арената при състезанията?
– Римляните смятали числото седем за свещено и щастливо. Вероятно са наследили това от Питагор Йонийски. То символизира седем важни събития. А също и тайнственото и силата. Седем дни, седем месеца, седем години... Вероятно по тази причина и Константин е изградил новата столица, подобно на Рим, върху седемте хълма. Нарекъл е най-голямата зала в двореца си „Седемте свещи“. Имал е охрана от седем души. Както знаете, и в исляма числото седем е много важно. В сурата „Мюлк“ – „Властта“, на Корана се говори за това, че небето се състои от седем слоя96. По време на хаджилъка се обикаля седем пъти около Каабето. Като погледнете – всички култури са продължение една на друга, Невзат бей. Нито една култура не може да е напълно автономна спрямо останалите. Погледнете само колко са изящни минаретата на джамията „Султанахмед“!
