Паметта на Истанбул полностью

100 Големият, или Светият дворец в Константинопол, който е главна резиденция на византийските императори от 330 до 1081 г. Изграден от Константин Велики между Хиподрума и „Света София“, преустроен от Юстиниан и разширен от Теофил. Всички дворцови съоръжения били разрушени след падането на Константинопол. Дворцовата църква била превърната в барутен погреб, който избухнал през 1490 г. В сравнително по-добро състояние се запазил Буколеонският дворец на юг, на брега на Мраморно море. От началото на ХVІІ в. на мястото на Големия, или Светия дворец се извисява Синята джамия. – Б. пр.

Това бе моментът и не трябваше да пропускам тази благоприятна възможност.

– Наистина, що за човек е тоя Адем Йездан? – прекъснах я аз.

Вече беше загубила всякакво чувство за предпазливост, говореше с нескрито отвращение, без да прикрива чувствата си:

– Ужасен! Човек, способен на всяко зло, за което бихте се сетили! – Не ми даде възможност да попитам какво по-точно има предвид и продължи в същия тон: – Без да се спира пред нищо, иска да стане най-големият на пазара, помитайки всичко по пътя си. Не само в Турция, в Европа, в Америка, в целия свят. Но това не е толкова лесно, има срещу себе си мощни групи, с които се бори или поне се опитва да се пребори. – Забеляза изпълненото ми с любопитство изражение и набъбналото множество въпроси, кои­то се канех да й задам, и буквално ги изпревари: – Казах „опитва се“, защото е прекомерно трудно за Адем Йездан да се конкурира с тези бизнеси, които имат натрупан многогодишен опит. Остане ли в границите на закона, не ще бъде възможно да спечели тази борба. Затова и често пъти търси начини да го заобикаля.

– Какви са тия начини?

– Каквито се сетите. Например преди три години те щяха да правят голям бизнес център над останките от византийските цистерни101. Имаше нещастен случай, при който загинаха трима работници и двама граждани. От нашето дружество поискахме да сме ищци и същевременно страна по делото, но съдът ни отказа. Защото Адем Йездан му беше повлиял! Беше се свързал с комисията на вещите лица, дори с прокурора и съдията! В резултат съдът реши, че това било нещастен случай. Ние, естествено, не оставихме така нещата и се обърнахме към Административния съд. Успяхме да получим решение за спиране на строителството. Адем Йездан се опитваше да отмени това решение за тригодишно спиране, защото всеки ден губеше хиляди долари. Затова и не се спираше пред никакви злодеяния...

101 Една от тях, Йеребатан Сарнъджъ, или Цистерната на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, прилича на дворец. Едно от имената, с които цистерната се назовава, е „Потъналият палат“. Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района „Султанахмед“ срещу катедралата „Света София“. Цистерната се е запазила почти непокътната до днес. Построена е от император Юстиниан (532–542), като по онова време в Константинопол е имало около шейсет цистерни. – Б. пр.

– Какви? Заплашваше ли ви?

– Разбира се. Дружеството ни получаваше хиляди заплахи, анонимни писма, заплахи по електронната поща, по телефона.

– Но не сте имали случай на физическо нападение, тоест хората на Адем Йездан не са се опитвали да ви наранят или убият, нали така?

– Нямаше нападение срещу членове на дружеството ни, но на входната врата бяха написани заплашителни надписи. Спукаха гумите на микробуса ни, счупиха му прозорците...

Тъкмо се готвех да попитам дали е имало някой арестуван за това и Рашид изникна над нас.

– Заповядайте, кафето ви е готово!

Наоколо се разнасяше вълшебният аромат, излизащ от филджаните върху сребърната табла, която Рашид носеше.

– Средно сладкото за Лейля ханъм, с малкото захар за вас!