Паметта на Истанбул полностью

С уважение сложи на масата кафетата с двойно препечени локуми в чинийките, отстрани на чашките. След като ни остави и водата, изчака да отпием от кафето, за да разбере дали сме доволни как го е приготвил. Наистина, беше невероятно! Захарта, пяната, гъстотата – всичко беше идеално!

– Много е хубаво, благодаря ви!

– Както винаги – невероятно ароматно! – похвали го и Лейля. – Благодарим ти, Рашид!

Момчето си тръгна с щастлива усмивка на лицето. След като отново отпих глътка от черната ароматна течност, изстрелях въп­роса, който още отпреди исках да й задам:

– Имаше ли някой арестуван за нападението над дружес­твото ви?

– Не, за съжаление. Тези, които са го направили, са били истински професионалисти. Не са оставили нито следи, нито свидетели. Също като убийците на Недждет и Мукаддер!

Дали Лейля Баркън се стремеше да ме води в нужната й посока, или ми казваше истината? Може и двете неща да бяха вер­ни. Хората на Адем Йездан може действително да са извършили всичко онова, за което ми разказа, но това не ги правеше убийци. Очевидно бе, че Лейля Баркън искаше да ги представи като заподозрени за убийствата. За да сменя темата, извадих от кожената си чанта Константиновата монета, която намерихме в дланта на втората жертва, и я подадох на Лейля.

– Ето монетата, която искахте да видите.

С радостно вълнение я грабна и обърна към светлината, за да я разгледа по-добре.

– Константинова монета! – със задоволство прошепна след малко тя.

– Да. – Бръкнах отново в чантата си и извадих и намерената в първата жертва монета. – А тази е сечена за Византион.

Взе и я заразглежда внимателно.

– Точно както казахте – на предната страна е изобразена Хеката102, а на задната под надписа „Византион“ – има полумесец и звезда. – След това отново заразглежда Константиновата монета. По едно време поклати глава, сякаш се бе сетила за нещо много важно: – Накъде гледаше трупът?

102 Хеката е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът. Получила от Зевс власт над земята и морето, а според античните магически текстове – от Уран – скиптър с велика сила да държи връзките на Космоса неразрушими. – Б. пр.

Не разбрах защо питаше, но нямах никакво притеснение да й отговоря.

– Към Чемберлиташ, по-точно – към върха на колоната.

– Точно натам, където някога се е намирала статуята на Константин, изобразен като бог Аполон – съвсем тихичко, почти шепнешком произнесе тя. – Може би убиецът е искал да каже: „Гледайте Истанбул оттам, откъдето го е гледал Константин“.

– Какво би означавало това?

– Значи да го гледат с любов, с уважение, с желанието да го защитят, да го предпазят. Имало е много крале, императори, падишахи, които са се грижели за Истанбул, но двама владетели са били много важни за града – Константин Велики и султан Мехмед Фатих. Както споменах и преди това, Визас е негов основател, но онзи, който наистина го е превърнал в световен град, е римският император Константин. Около хиляда години след него един от най-важните султани в Османската империя, Мехмед Фатих, се нагърбва със същата мисия. Но ако Константин не беше превърнал града в столица, съдбата му щеше да е съвсем различна.

– Добре, а защо Константин го е избрал за столица?

– По същата причина като Визас. Византион е както красив, така също и лесен за отбрана. Но същинската причина е икономическа. Ами да – става въпрос за размяната на стоки. Изтокът, от гледна точка на търговията, е бил особено привлекателно място по времето на Константин. И столицата на империята за кратко се прев­ръща в търговски център. Но всъщност Константин, замисляйки новата столица, първо се е сетил за Троя, не за Византион. Това е древен град, близо до Чанаккале. Както пише Омир в неговата „Илиада“, това е градът на Парис, отвлякъл хубавата Елена от гръцкия крал. Но докато продължавало строителството на Троя, една нощ в съня си Константин срещнал Бога. И той му казал да намери друг град. Макар да бил започнал вече изграждането на Троя като столица, той се отказал и обърнал поглед към Византион. Ако оставим легендите настрана, истината е, че Троя не е толкова подходящ град за столица. Константин забелязал това и избрал Византион, който се намирал направо в сърцето на неговата държава. От 324 г., когато го провъзгласил за столица, до 330 г. продължило бурното преустройство и благоустрояване на града. Императорът събрал в него най-красивите паметници в империята, най-богатите съкровища, цялото богатство на страната. Довел най-талантливите архитекти, скулптори, каменоделци, създатели на мозайки, разширил границите на града, изграждайки новите крепостни стени.

Като човек, роден и израснал в Истанбул, се захласвах все повече в разказа й, почти забравил за убийството, разследването и подозренията си, и с любопитство я заразпитвах: