– И днешните стени ли ги е направил Константин?
– Не, запазилите се до наши дни стени са строени при различни императори. Константин само направил стените на Византион по-големи. По онова време Византион заемал сравнително малка площ, ограничена с дъгата от „Еминьоню“ до „Джанкуртаран“103. Константин разширил тази дъга малко по-назад от днешния университет „Кадир Хас“, така че да обхване мястото от „Аякапъ“ през болницата „Джеррахпаша“ на запад до „Есекапъ“. Има и една интересна легенда. За да определи границите на новия град, Константин вървял с копие в ръка, следван от свитата си, и нещо си говорел тихичко с някого, който не се виждал, но никой не смеел да го попита какво става, с кого разговаря императорът. След известно време един от служителите му, който си мислел, че вече са стигнали границите, до които би могъл да се разпростре един град от онова време, се приближил до него и се престрашил да го запита почтително с кого говори и накъде отиват. „Разговарям с ангела, който трябва да определи границите на града – съвсем сериозно му отговорил императорът. – Той ще ни каже къде трябва да спрем.“ Константин бил император, който много се влияел от мистиката. Но и действително, някои тайнствени събития изиграли важна роля в живота му. Веднъж, когато вървял с войските си към Рим, за да се разправи с Максентиус, един от тримата, с които делял властта, преди още да стане единодържец, видял на небето някакъв лъч във формата на кръст. Сметнал го за божи знак и заповядал да го изобразят върху щитовете на войниците му. Те били езичници и не били доволни, но понеже се страхували от императора си, изпълнили заповедта му. И шансът му се усмихнал – разбил на пух и прах Максентиус на моста „Милвиан“. Докато Максентиус предавал богу дух във водите на Тибър, за Константин се отварял пътят към Рим. Приел победата си като дар от християнския бог, той започнал да изпитва симпатия към тази нова религия и сменил вярата в империята си с решения, които сложили край на хилядолетното езичество. Това не е лесна работа, Невзат бей! Константин наистина е бил велик император!
– Изпитвате уважение към него?
Замисли се, преди да ми отвърне.
– В известен смисъл. Знам обаче, че в същото време Константин е бил и много жесток човек. Не се е поколебал да убие и собствения си син Крисп104. А след това да удави и съпругата си Фауста във врящата вода в банята. Властта е организъм, който се храни с кръв. Колкото със сила, толкова и със злини възнаграждава хората, които я упражняват. Няма владетел, било римски, било османски, с няколко изключения само, който да не си е окървавил ръцете.
Но сега преследвахме не някогашни владетели с окървавени ръце, а умни престъпници, съумели да ни объркат, вплитайки в убийствата си тези исторически личности. И първото, което трябваше да разберем, бе къде тези безмилостни главорези, поставили театрално втората си жертва пред Чемберлиташ – колоната, издигната в чест на Константин, превърнал този град в имперска столица, щяха да изложат демонстративно трупа на следващия нещастник.
– Според вас, ако престъпниците отново извършат убийство, кой паметник, символизиращ някой от могъщите императори или падишахи, биха избрали, за да поставят отпреде му трупа?
– Султан Мехмед Фатих – без никаква пауза, съвсем твърдо заяви тя. – Има само един велик колкото Константин владетел – и това е Фатих. Но къде биха оставили трупа, виж, това е сложно да се предскаже... Защото има два паметника, които символизират мощта на Фатих – джамията „Фатих“ и дворецът „Топкапъ“, където работя аз...
