– Чакай малко бе, Али! Как може да си чак толкова сигурен в това?
– Защото Мукаддер е бил против брака на дъщеря си с тоя Йомер. Дори по едно време не е разрешавал на Ефсун да излиза от къщи. Но кой е той? Оня глуповат и уж смотан младеж заедно с трима негови приятели заплашили Мукаддер, че ще го убият.
Май този път Али имаше нещо повече от ужасното си предубеждение, но и то не беше достатъчно, за да повярваме, че двете престъпления са майсторски замислени и перфектно извършени от един разгневен кандидат-зет.
– И още нещо много интересно ми каза Ниязи бей – не отстъпваше Али, опитвайки още веднъж късмета си. – Когато ми го каза, не му обърнах много внимание, но като четях преди малко доклада от аутопсията, направо се шокирах...
Впи пламтящия си поглед в мен, сякаш очакваше какво ще кажа и аз. Но аз наистина нямах повече възможност да чакам, гледайки как стрелките на стенния часовник се гонеха една друга, приближавайки критичното време – осем и половина!
– Хайде, Али, да не гадаем цяла вечер!
– Добре, шефе! – отвърна той, сякаш готвейки се да каже набързо всичко, което беше научил, но вместо това се задоволи да подхвърли само един въпрос: – Знаете ли го тоя Йомер какво учи?
Зейнеб ме изпревари с отговора:
– Медицина ли?
– Да, учи последна година в Медицинския факултет „Джеррахпаша“ – потвърди Али, доста доволен от себе си, но като видя, че не сме твърде развълнувани, с напрежение в гласа продължи: – В доклада за аутопсията пише, че и двете жертви са убити, като са им прерязани вратовете на едно и също място. Срезовете са точни и почти еднакви по размер до милиметър.
– И?
– Значи, това го е свършил специалист!
– Прав си – отвърна Зейнеб, все още без да разбира накъде води разказът на Али. – Освен това трябва да е бил и специалист анестезиолог, защото смятаме, че преди да ги убие, ги е упоил. Затова и хирургът Намък Караман се вписва повече в профила на убиеца.
Погледът на Али потъмня, но беше такъв инат, че продължи да спори:
– Добре, може да е и Намък, но според мен Йомер много повече пасва на профила. И има по-сериозни мотиви за убийство. Пък и доколкото знам, студентите по медицина ходят и на курсове по анестезия и работят с трупове. Учат се на всичко – как е устроено човешкото тяло, как се използва скалпел, как се правят разрези...
Капнала от умора, Зейнеб отегчено започна да му обяснява:
– Онези разрези върху вратовете на жертвите не са направени със скалпел, Али! Убиецът почти им е прерязал гърлата! А това не може да се направи с малък скалпел, за това е нужен някакъв по-як инструмент! Нещо остро и режещо, което трябва да е държал не с няколко пръста, а с цялата си ръка! Най-добре – остър нож!
Естествено, Али не се предаваше толкова лесно.
– Както и да е, нека е използвал какъвто си иска инструмент, но в крайна сметка извършителят трябва да е бил някой, който разбира от медицина и от хирургия. Тоест лице, което има медицинско образование.
Този спор можеше да продължи до безкрайност, затова се обърнах към Зейнеб, сменяйки темата:
– Успя ли да проучиш и оня Адем Йездан?
– Да – отговори ми тя, отваряйки папката пред себе си. – Интересна личност. Произхожда от някакъв племенен клан в Хаккяри106. Той е най-големият от трите си сестри и осемте си братя. И естествено, е предводител на рода, който притежава девет села. На последните избори дори са излъчили свой депутат. Родът е бил замесен в тъмни дела още преди смъртта на бащата на Адем Йездан.
Али, който преди това не отдаваше голямо значение на тази личност, сега, като чу „тъмни дела, Хаккяри, племенен клан“, остави настрана въпроса с Йомер и наостри уши.
– И с тероризъм ли са забъркани?
Зейнеб се усмихна многозначително.
– Зависи от гледната точка. Племенният род на Йездан винаги е имал оръжие. Но винаги са били на страната на държавата, дали са стотици пазители на страната. Двайсет и трима от рода са загинали в боевете, много други са били ранени. Като споменах за „тъмни дела“, имах предвид контрабанда с добитък. Няма данни, но може да са забъркани и в наркотрафик. Защото семейството е забогатяло изведнъж. А земята там не е много плодородна. Гранична зона е, от едната страна е Иран, от другата – Ирак. Може и местните сили за сигурност да са си затваряли очите за техните дела. Както и да е – като умрял бащата, начело на племенния клан застанал Адем. Учил е в университет, явно е умен човек. Нали Министерството на финансите проведе операцията за амнистиране на мръсните пари, тоест позволи узаконяването на капиталите, които не са били регистрирани. И Адем Йездан се е възползвал от нея и започнал да влага парите си в законни сделки. Най-много в туризма. Основал фирмата „Дерсаадет“... – Замълча за миг и ме погледна доволно: – Сигурно знаете, шефе, че Дерсаадет е едно от старите имена на Истанбул.
Отвърнах й със същото самодоволно изражение на лицето си:
