Пазителят полностью

— Наистина, добре че не е бил там — съгласи се майка им и се намръщи. А Гейбриъл размаха ръчички, като чу името си. Беше проходил едва преди седмица. Първите стъпки на ново дете винаги се отбелязваха с празненство във Възпитателния център, каза баща му, но от този ден започваше и прилагането на дисциплинарната пръчка. Сега той всяка вечер носеше тънкия инструмент вкъщи, в случай че Гейбриъл не се държи прилично.

Но той беше весело и лесно дете. Сега щапукаше нестабилно из стаята и се смееше.

— Гей — изцвърча той. — Гей! — Така произнасяше името си.

Настроението на Джонас се разведри. Беше прекарал тягостен ден, въпреки хубавото начало, но прогони мрачните си мисли. Започна да размишлява как да научи Лили да управлява велосипед, така че да може да го подкара гордо и смело след Церемонията на деветгодишните, която предстоеше. Не беше за вярване, че отново наближаваше декември и бе минала почти една година, откакто стана дванайсетгодишен.

Той се усмихна, гледайки как новото дете поставя внимателно едното си малко краче пред другото.

— Днес искам да си легна рано — каза баща му. — Утре ще бъда много зает. Ще се раждат близнаците, а изследванията показват, че са еднояйчни.

— Едно за тук и едно за Другаде — пропя Лили. — Едно за тук и едно за Дру…

— Наистина ли ще го изпратиш Другаде, татко? — попита Джонас?

— Не, аз просто трябва да направя избора. Претеглям ги, подавам по-голямото на възпитателя до мен, а после измивам по-малкото. След това извършвам малка Церемония по освобождаване и — баща му погледна надолу към Гейбриъл — му махвам за довиждане — добави той със специалния си гальовен глас, с който говореше на новите деца. После помаха с ръка.

Гейбриъл се засмя и отвърна на жеста му.

— И някой идва да го вземе? Някой от Другаде!

— Точно така, Джонас-Бонас.

Джонас завъртя очи, засрамен от глупавото детско име, което беше използвал баща му.

Лили се замисли.

— Ами ако Другаде дадат на малкото близначе името Джонатан например? И ако тук детето, което ще остане в нашата общност, получи също името Джонатан, ще има две деца с едно и също име и те ще изглеждат абсолютно еднакво. И може един ден, когато станат шестгодишни, групата на Джонатан от нашата общност да посети тази на другия Джонатан, и може там да ги объркат и да вземат грешния Джонатан и може родителите му да не забележат, и… — Тя спря да си поеме дъх.

— Лили — каза майка им, — имам прекрасна идея. Може би, когато станеш дванайсетгодишна, да ти дадат назначение на разказвач! Мисля, че скоро не сме имали такъв в общността. Ако бях член на Комитета, определено щях да те посоча за тази работа.

Лили се усмихна.

— Имам по-добра идея, за друга история — заяви тя. — Ами ако всички ние сме имали близнаци и не го знаем и Другаде има друга Лили, и друг Джонас, и друг татко, и друг Ашър, и друга ръководителка на старейшините, и друг…

Татко изпухтя.

— Лили — каза той, — време е за лягане.

— Пазителю — попита Джонас на следващата сутрин, — някога мислили ли сте за освобождаване?

— Имаш предвид моето или общото понятие освобождаване!

— И двете, предполагам. Извин… искам да кажа, че не се изразих ясно. Но не зная какво точно имах предвид.

— Изправи се. Не е нужно да лежиш, докато разговаряме. — Джонас, който вече се беше настанил на леглото, когато въпросът изникна в ума му, се надигна. — Като че ли често мисля за това — каза Пазителя. — Мисля за освобождаването си, когато ме измъчва силна болка. Понякога ми се иска да подам молба за това. Но не ми е позволено, преди да обуча новия Пазител.

— Мен — добави Джонас мрачно. Той избягваше да мисли за деня, в който обучението му щеше да приключи и той щеше да стане новият Пазител. Беше му ясно колко труден ще бъде животът му, независимо от цялата почит, която щеше да получава.

— Аз също не мога да подам молба за освобождаване — отбеляза Джонас, — имаше го в списъка с правилата, който получих.

Пазителя се засмя горчиво.

— Зная това. Създадоха тези правила след провала преди десет години.

Джонас многократно беше слушал за този провал, но все още не знаеше какво се беше случило.

— Пазителю, кажете ми какво стана тогава. Моля ви.

Пазителя сви рамене.

— Първоначално всичко вървеше нормално. Изборът на Пазител мина гладко. Проведе се церемонията и той беше обявен. Публиката го приветства, както приветства и теб. И новият Пазител беше объркан и уплашен точно като теб.

— Родителите ми ми казаха, че е била момиче.

Пазителя кимна.

Джонас се замисли за любимата си приятелка Фиона и потръпна. Не би искал това нежно момиче да изпита страданията, които той бе изпитал, приемайки спомените.

— Каква беше тя? — попита той.

Пазителя изглеждаше натъжен.

— Беше забележителна млада дама. Спокойна и ведра. Интелигентна, изпълнена с желание да се учи. — Той разтърси глава и си пое дълбоко въздух. — Знаеш ли, Джонас, когато тя дойде при мен в тази стая, когато ми се представи, за да започне обучението й…