Тук бяха бъдещите управници на Англия: мъжете, които, когато нашият плам е изстинал и нашите планове осъществени или захвърлени завинаги, когато пиесата ни е изиграна и ние събличаме славните одежди и навличаме униформата на възрастта или на още по-уеднаквяващата ни смърт, ще поддържат огромната машина на обществото; тук са любовниците, съпрузите, бащите; тук е стопанинът, политикът, войникът; някои си въобразяваха, че вече са готови да излязат на сцената, нетърпеливи да станат един от драматичните персонажи на бурния живот. Неотдавна и аз бях един от тези безбради претенденти; когато момчето ми получи мястото, което сега заемам, аз ще съм се превърнал в побелял, сбръчкан старец. Що за странна система! Загадка на Сфинкса, най-поразителна! Че по този начин човечеството продължава да съществува, докато ние, човеците, си отиваме. Ще заема думите на един красноречив и философски писател — такъв е „начинът на съществуване, постановен на едно постоянно тяло, съставено от преходни части; където, според разпоредбата на изумителната мъдрост, извайваща заедно великото, мистериозно обединение на човешката раса, цялото никога не е възрастно, зряло или младо, а в състояние на неизменно постоянство преминава през променливия ход на вечен разпад, погром, подновяване и движение напред“.56
С охота ще ти отстъпя мястото си, скъпи Алфред! Напредвай, ти, потомък на нежна любов, дете на нашите надежди; напредвай като войник по пътя, на който аз съм бил пръв заселник! Ще ти направя път. Вече съм оставил безгрижието на детството, ненабразденото чело и пъргавата походка от ранните ми години, за да те украсят теб. Напредвай, а аз ще се ограбя от още блага, за да има повече за теб. Времето ще ме лиши от благодатта на зрелостта, ще отнеме пламъка от очите ми и подвижността от крайниците ми, ще открадне по-добрата част от живота, нетърпеливите надежди и страстната любов, и ще ги изсипе в двойна порция върху скъпата ти глава. Напредвай! Възползвайте се от този дар, ти и твоите другари; а в драмата, в която ти предстои да участваш, не опозорявай онези, които са те научили да излизаш на сцената и да произнасяш подобаващо възложените ти речи! Нека твоят напредък бъде непрекъснат и сигурен; роден през пролетта на човешките надежди, нека поведеш лятото, което никоя зима да не може да последва!
Някакво смущение със сигурност се бе промъкнало в хода на стихиите, унищожавайки тяхното благо влияние. Вятърът, принцът на въздуха, бушуваше из кралството си, разгневявайки морето и покорявайки бунтовната земя в някакво подчинение.
Смъртоносната сила на стихиите разтърси процъфтяващите южни страни и през зимата дори ние, в нашето северно уединение, започнахме да треперим под злото им въздействие.
Несправедлива е легендата, която придава превъзходство на слънцето пред вятъра. Кой не е виждал радостната земя, блажената атмосфера и греещата природа да стават мрачни, студени и несърдечни, когато спящият вятър се е пробудил на изток? Или когато сумрачните облаци плътно забулват небето и неизчерпаеми запаси от дъжд се изсипват, докато мократа земя не откаже да попие прекомерната влага, събрала се в локви на повърхността; когато факелът на деня изглежда като метеор, който трябва да бъде потушен, кой не е виждал северния вятър да се надига, разбърквайки облаците, набразденото небе да се появява и сетне един отвор, направен в мъглите в окото на вятъра, през който засиява яркият лазур? Облаците изтъняват; една арка се образува завинаги, издигайки се нагоре, докато не се разкрие всеобщият свод и слънцето не излее лъчите си, вдъхновени и подхранвани от полъха.
Тъй силен си ти, о, ветре, че властваш над всички други принцове регенти на природните сили; независимо дали идваш опустошително от изток, или си натоварен с примитивна жизненост от запад, на теб облаците се подчиняват, слънцето ти е подвластно, безбрежният океан е твой роб! Ти профучаваш над земята, а дъбовете, рожби на вековете, се предават пред твоята невидима брадва; снежните преспи са разпръснати по върховете на Алпите, лавината гърми надолу по долините им. Ти държиш ключа към мраза и можеш първо да оковеш и сетне да освободиш потоците; под твоята нежна власт пъпките и листата са родени, те процъфтяват, подхранвани от теб.