Това беше въпрос на благоразумие; нямаше непосредствена необходимост за сериозна тревога. Англия все още беше в безопасност. Франция, Германия, Италия и Испания препречваха пътя, те все още бяха непробити стени между нас и чумата. Нашите кораби наистина бяха забавлението на ветровете и вълните, също както Гъливер е играчката на обитателите на Бробдингнаг; но ние в нашия стабилен дом не можехме да пострадаме по никакъв начин от тези изригвания на природата. Нямахме повод да се страхувахме — не се страхувахме. И все пак напрегнато усещане за страхопочитание и мъчително чувство за упадъка на човечеството се бяха настанили във всяко сърце. Природата, наша майка и приятелка, ни беше хвърлила заплашителен поглед. Тя ни показваше ясно, че макар и да ни е разрешила да си приписваме нейните закони и да подчиняваме явните ѝ сили, ако тя само посочи с пръст, ние трябва да се разтреперим. Можеше да вземе нашия глобус, украсен с планини, препасан от атмосферата, съдържащ условията за нашето съществуване, и всичко останало, което човешкият ум може да измисли или силата му да постигне; тя можеше да грабне топката в ръка и да я хвърли в космоса, където животът ще бъде изпразнен и човечеството и всичките му постижения завинаги унищожени.
Тези предположения бяха силно разпространени сред нас, но все тъй продължавахме с ежедневните си занимания и нашите планове, чието постигане изискваше да изминат много години. Не чухме глас, който да ни каже да спрем! Когато чуждестранните страдания започваха да бъдат усещани от нас през търговските канали, ние се заехме да прилагаме лечения. Дарения бяха направени за преселниците и търговците, разорени от провала на търговията. Английският дух се пробуди за нов живот и както бе правил винаги, се подготви да се противопоставя на злото и да застане в пробива, в който поболялата се природа бе допуснала хаос и смърт, за да го превърне в пределите и насипите, които досега ги бяха държали настрана.
С идването на лятото започнахме да усещаме, че бедствията, които се бяха стоварили върху далечните страни, са по-големи, отколкото първоначално бяхме подозирали. Кито беше опустошен от земетресение. Мексико беше погубен от обединените действия на бури, чума и глад. Тълпи от преселници заляха Западна Европа и нашият остров се беше превърнал в убежище за хиляди. Междувременно Райланд беше избран за протектор. Той се бе борил за тази длъжност с нетърпение, с намерението да насочи цялата ѝ власт към потискане на привилегированите порядки на нашата общност. Неговите стремежи бяха осуетени и плановете му прекъснати от този нов обрат на събитията. Много от чужденците бяха без пукната пара и накрая тяхната нарастваща численост възпрепятства прибягването до обичайните средства за помощ. Търговията беше спряна от неуспешния обмен на товари, инак обичаен между нас и Америка, Индия, Египет и Гърция. Внезапен прелом се беше появил в установения ред на живота ни. Напразно нашият протектор и неговите поддръжници се опитваха да укрият тази истина; напразно, ден след ден, той определяше час за обсъждане на новите закони относно наследствените титли и привилегии; напразно се опитваше да представи злото като частично и временно. Тези бедствия пристигаха в домовете на толкова много хора и по различните канали на търговията биваха пренасяни тъй изцяло във всяка класа и подразделение на общността, че те неизбежно се превърнаха в главния проблем в държавата, основния въпрос, към който трябваше да насочим вниманието си.
Може ли да е истина, всеки с учудване и ужас питаше другия, това, че цели държави са опустошени, цели нации унищожени от тези природни бедствия? Обширните градове на Америка, плодородните равнини на Индостан, претъпканите домове на китайците са застрашени от пълна разруха. Там, където доскоро оживените тълпи се събираха за развлечения или печалби, сега се чуваха само звуците на ридание и страдание. Въздухът е отровен и всички човешки същества вдишват смъртта, дори и да са млади и здрави, дори и техните надежди тепърва да разцъфват. Спомнихме си за чумата от 1348 г., за която беше изчислено, че е погубила една трета от човечеството. Западна Европа все още не беше заразена; винаги ли щеше да е така?