О, да, ще бъде… сънародници, не се страхувайте! Не е чудно, че във все още необработените диви земи на Америка чумата ще се изгуби сред другите гигантски разрушители! Тя е стара местна обитателка на Изтока, сестра на торнадото, земетресението и самума. Дете на слънцето и кърмаче на тропиците, тя ще повехне в този климат. Тя изпива тъмната кръв на южните обитатели, но никога не се гощава с бледоликите келти. Ако случайно някой поразен азиатец дойде сред нас, чумата ще умре с него, неразпространена и безобидна. Нека плачем за нашите събратя, макар че ние никога няма да изпитаме тяхното поражение. Нека оплачем децата в земната градина и да им помогнем. Доскоро им завиждахме за техните домове, ароматни гори, плодородни равнини и обилна красота. Но в този тленен живот крайностите винаги си подхождат; бодилът расте с розата, отровното дърво и канелата смесват клоните си. Персия, със своя златен плат, мраморни зали и безкрайно богатство, сега е гробница. Шатрата на арабина е паднала в пясъците, а конят му подритва земята, необуздан и неоседлан. Печалният глас изпълва долината на Кашмир; неговите долини и гори, прохладните извори и градините от рози са замърсени от мъртвите; в Чиркасия58 и Грузия духът на красотата ридае над останките от любимия му храм — тялото на жената.
Собствените ни страдания, макар и да бяха причинени от измамната взаимност на търговията, се засилиха в съответстващо съотношение. Банкери, търговци и производители, чиято търговия зависеше от износа и обмена на богатство, бяха разорени. Такива неща, когато се случват поединично, оказват влияние само върху пряко засегнатите, но благосъстоянието на нацията сега беше разклатено от честите и огромни загуби. Семейства, отглеждани в богатство и разкош, бяха сведени до нищета. Самото състояние на покой, с което се гордеехме, беше пострадало; нямаше работа за безработните, нито пък имаше как излишък от населението да бъде изпратен извън страната. Дори изворът на колониите беше пресъхнал, тъй като в Нова Холандия59, в Земята на Ван Димен60 и на нос Добра надежда бушуваше чума. О, ако можеше някаква лекарствена стъкленица да прочисти неблагоприятната природа и да върне земята към обичайното ѝ здраве!
Райланд беше човек с дълбок интелект и пъргава и благоразумна решителност в нормалния ход на живота, но и той беше втрещен от многобройните злини, които се струпваха около нас. Трябва ли да облага данък върху земите, за да подпомогне търговското ни население? За да стори това, той трябва да се сдобие с благоразположението на главните земевладелци, благородниците на провинцията, а те бяха негови заклети врагове — той трябваше да ги умилостиви, изоставяйки предпочитания си план за изравняване на народните права; трябваше да ги убеди в господарските им привилегии; той трябваше да продаде заветните си идеали за дълготрайното благо на страната в името на временно облекчение. Не трябваше да се цели вече към скъпата мишена на неговата амбиция; засега трябваше да се откаже от крайния обект на начинанията си. Райланд дойде в Уиндзор, за да се съветва с нас. Всеки ден допринасяше за неговите трудности; пристигането на нови кораби с преселници, пълното прекратяване на търговията, гладуващите тълпи, които се струпваха около двореца на протектората, бяха обстоятелствата, които не трябваше да бъдат пренебрегвани. Ударът бе нанесен; аристокрацията се сдоби с всичко, което желаеше, и подписа едногодишен законопроект, който облагаше по двадесет процента от всички наеми в страната.
Така спокойствието беше възстановено в столицата и многолюдните градове, които бяха доведени до отчаяние, и се върнахме към разглеждането на далечни бедствия, чудейки се дали бъдещето ще донесе някакво облекчение. Беше август, така че таяхме малка надежда за покой през горещините. Напротив, болестта придоби сила, докато гладът вършеше обичайната си работа. Хиляди умряха неоплакани; защото до още топлите трупове бяха проснати и скърбящите, онемели от смъртта.
На осемнадесети този месец в Лондон пристигна вест, че чумата е достигнала Франция и Италия. Тези мълви първоначално бяха прошепвани из града, никой не смееше да изрази на глас разтреперващите душата сведения. Когато някой срещаше приятел на улицата, той само се провикваше, бързайки: „Ти знаеш!“ — докато другият, с възклицание на ужас и тревога, отвръщаше: „Какво ще се случи с нас?“ Най-накрая беше оповестено и във вестниците. Параграфът беше вмъкнат в една затънтена част:
Със съжаление заявяваме, че вече не може да има съмнение, че чумата е била внесена в Ливорно, Генуа и Марсилия.