По-младите се събраха около мен, за да поискат моя съвет; а онези, които имаха приятели в Лондон, бяха по-нетърпеливи от останалите да установят обхвата на заразата в столицата. Окуражих ги с каквито весели мисли ми хрумнаха. Казах им, че все още изключително малко смъртни случаи са били причинени от чумата и ги обнадеждих, че тъй като ние сме последната навестена нация, бедствието може да е загубило своята най-отровна сила, преди да е достигнало до нас. Чистотата, обичайният ред и начинът, по който са построени градовете ни, са в наша полза. Понеже това е епидемия, нейната основна сила произтича от пагубните качества на въздуха и вероятно ще причина малко злини там, където той е естествено чист. Отначало бях говорил само със стоящите наблизо, но цялото събрание се струпа около мен и установих, че всички ме слушаха.
— Приятели мои — казах, — рискът ни е общ; нашите предпазни мерки и усилия също ще са общи. Ако мъжка храброст и устойчивост могат да ни спасят, ще бъдем спасени. Ще се борим с врага до последно. Чумата няма да ни завари като лесна плячка; ще оспорваме всеки сантиметър земя и чрез последователни и непреклонни закони ще натрупаме непреодолими прегради пред набезите на нашия враг. Навярно в никоя част на света тя не е срещала толкова методична и решителна съпротива. Навярно никоя държава не е по природа тъй добре предпазена срещу този нашественик, нито пък природата някъде другаде е била тъй добре подпомогната от човешката ръка. Няма да се отчайваме. Ние не сме нито страхливци, нито фаталисти; ала вярвайки, че Бог е поставил средствата за нашето оцеляване в собствените ни ръце, ние ще използваме тези средства докрай. Не забравяйте, че чистотата и трезвостта, дори доброто настроение и доброжелателността, са най-добрите ни лекарства.
Нямаше какво още да добавя към този общ призив, тъй като чумата, макар и в Лондон, не беше сред нас. Затова отпратих гостите и те тръгнаха замислени, повече от тъжни, за да изчакат събитията, които им предстояха.
Сетне потърсих Ейдриън, нетърпелив да чуя изхода от преговорите му с Райланд. Той отчасти беше надделял; лорд-протекторът се бе съгласил да се върне в Лондон за няколко седмици, а през това време нещата трябваше да бъдат така уредени, че да предизвикат по-малко смут при отстъплението му. Ейдриън и Идрис бяха заедно. Тъгата, с която първият беше научил, че чумата е в Лондон, се беше изпарила; силата на неговата воля вдъхваше мощ на тялото му; тържествената радост на въодушевлението и себеотдадеността озаряваха лицето му; и слабостта на неговата физическа същност сякаш го бе напуснала, също както в древния мит облакът на човечеството постъпва към божествения любим на Семела61. Той се опитваше да окуражи сестра си и да я накара да гледа на намеренията му в не толкова трагична светлина, затова разкри с пламенно красноречие плановете си пред нея.
— Позволи ми като за начало — каза той — да освободя ума ти от всякакъв страх по мой адрес. Няма да се излагам на изпитания извън силите ми, нито пък ненужно ще търся опасност. Чувствам, че знам какво трябва да бъде сторено, и тъй като моето присъствие е необходимо за осъществяването на плановете ми, ще положа изключителни грижи да опазя живота си. Сега ще приема длъжност, подходяща за мен. Не мога да заговорнича или да извървя заплетения лабиринт на пороците и страстите на хората; но мога да донеса търпение и съчувствие и такава помощ, каквато уменията ми позволяват, до ложето на болестта; мога да повдигна от земята нещастния сирак и да пробудя към нови надежди затвореното сърце на опечаления. Мога да окова чумата в предели и да поставя край на нещастието, което тя би причинила; смелостта, сдържаността и бдителността са силите, с които допринасям на тази велика работа. О, сега ще бъда значим! От раждането си съм се стремил като орел — но за разлика от орела, крилата ми са се предали, а очите ми са били заслепени. Дотук разочарованието и болестта са имали власт над мен. Овчарче, което наглежда глупаво стадо из планините, беше по-подходящо за обществото, отколкото аз. Поздрави ме тогава, че съм открил подобаващо поле за моите сили. Често съм мислил да предложа услугите си на поразените от чумата градове във Франция и Италия, но страхът да не те нараня и очакването на тази катастрофа ме възпираха. На Англия и на англичаните посвещавам себе си. Ако мога да спася поне една от нейните могъщи души от смъртоносната стрела, ако мога да прогоня болестта от поне една от нейните щастливи къщурки, няма да съм живял напразно.
Необяснима амбиция е това! Ала такъв беше Ейдриън. Той изглеждаше предаден на размишленията, несклонен към вълнения, скромен ученик, мъж с въображение — но предоставете му достойна мелодия и той
Така той се надигна от равнодушието и неплодородните мисли към най-далечната висина на добродетелните дела.