Сетне, стъпвайки напред с държанието на някой, който притежава правото да ръководи, Ейдриън обяви мястото на заместник за свое. Той заяви, че го е изкупил, излагайки се на опасност, и е заплатил за него с труда си. Честолюбието му се уповаваше на него; и след толкова време, посветено на благото на страната, аз ли щях да се намеся и да пожъна облагата? Нека си спомнят какъв е бил Лондон, когато той бе пристигнал: надделяващият ужас, който беше донесъл глад, когато всяка морална и законна греда беше разклатена. Ейдриън беше възстановил реда — работа, която беше изисквала постоянство, търпение и енергия; и нито беше спал, нито се беше будил с друга мисъл освен за доброто на страната си. Ще се осмелят ли да го оскърбят по този начин? Ще му изтръгнат ли мъчно заслужената награда, за да я дарят на някой, който никога не бе участвал в обществения живот и е новак в този занаят, в който той беше вещ? Той изиска мястото на заместник като свое лично право. Райланд беше показал, че предпочита него. Никога преди Ейдриън, който беше роден дори като наследник на трона на Англия, не беше търсил благоволението или почитта на онези, които сега му бяха равни, но които можеха да бъдат негови поданици. Щяха ли да му откажат? Можеха ли да избутат от пътя на отличието и похвалната амбиция наследника на техните древни крале и да стоварят още едно разочарование върху падналия род?
Никой досега не беше чувал Ейдриън да споменава правата на своите прародители. Никой досега не бе подозирал, че властта или вотът на мнозинството биха могли по някакъв начин да му бъдат скъпи. Той беше подел речта си с ярост; завърши я със скромна благост, отправяйки своята молба със смирение, сякаш беше поискал да бъде първият по богатство, чест и власт сред англичаните, а не, както всъщност беше, да бъде пръв в редиците на отвратителния труд и неизбежната смърт. След речта му се издигна шепот от одобрение.
— О, не го слушайте — извиках аз, — той говори лъжливо — измамно за самия него.
Бях прекъснат: и докато тишината се завръщаше, по традиция ни беше наредено да се оттеглим по време на решението на Камарата. Стори ми се, че те се колебаят и че има някаква надежда за мен; не бях прав — едва бяхме напуснали залата, когато Ейдриън беше повикан отново и въведен в длъжността на заместник на лорд-протектора.
Върнахме се в двореца заедно.
— Защо, Лайнъл — каза Ейдриън, — какво целеше с това? Не може да си се надявал, че ще победиш, и въпреки това ми причини болката да триумфирам над най-скъпия ми приятел.
— Това е подигравка — отговорих аз, — ти се посвещаваш — ти, боготвореният брат на Идрис, съществото, най-скъпо за нас в целия свят — ти призоваваш своята ранна смърт. Щях да предотвратя това; моята смърт би била малко зло — или по-скоро нямаше да умра, докато ти не можеш да се надяваш, че ще избегнеш смъртта.
— Що се отнася до вероятността да избегна смъртта — каза Ейдриън, — десет години отсега равнодушните звезди може да греят върху гробовете на всички нас; но що се отнася до моята особена предразположеност към инфекция, лесно бих могъл да докажа, както логически, така и физически, че насред заразата имам по-голям шанс да оцелея от теб. Това е моето място: роден съм за това — да управлявам Англия по време на безредие, да я спасявам от опасност, да се посветя на нея. Кръвта на предците ми крещи на висок глас във вените ми и ме подтиква да бъда пръв сред сънародниците си. Или ако тази реч те обижда, нека кажа, че майка ми, гордата кралица, отрано ми вдъхна любов към отличие и ако слабостта на физическата ми природа и особените ми възгледи не бяха попречили на подобен път, може би това отдавна щеше да ме е накарало да се боря за изгубеното наследство на моя род. Но сега майка ми или майчините ми уроци, ако щеш, се пробуждат в мен. Не мога да водя към битка; не мога през машинации и безверие отново да издигна трона върху останките на английския обществен дух. Но мога да бъда първият, който да подкрепя и пази страната ми сега, когато ужасяващи бедствия и разруха са положили силните се ръце върху нея. Тази държава и любимата ми сестра са всичко, което имам. Ще защитя първата — втората поверявам на теб. Ако оцелея, а тя бъде погубена, по-добре да съм мъртъв. Опази сестра ми — за нейно добро знам, че ще го сториш; ако имаш нужда от някакъв друг подтик, помисли, че опазвайки нея, ти опазваш мен. Нейната безпогрешна природа, този сбор от съвършенства, е обгърната в обичта ѝ — ако тя бъде наскърбена, Идрис ще повехне като цветче; и най-малката рана, която тя получава, за нея е като мразовита слана. Тя вече се бои за нас. Тревожи се за децата, които обожава, и за теб, техния баща, нейния любим, съпруг и закрилник; и ти трябва да си близо до нея, за да я подкрепяш и окуражаваш. Така че върни се в Уиндзор, братко мой; понеже ти си такъв във всяко отношение — запълни двойното място, което моето отсъствие ви налага, и ме остави, при всичките ми страдания тук, да насоча погледа си към онова скъпо уединение и да кажа — има мир.