Волен вятърът не беше, нито пък тиха улицата. О, как копнеех тогава за нежната утеха на природата-майка, тъй като моето ранено сърце беше още по-ужилено от рева на безсърдечното веселие в странноприемницата, от гледката на пияницата, който се клатушка към дома си, загубил в мъглявия си разврат спомена за онова, което ще завари там, и от по-ужасяващите поздрави на онези меланхолични същества, за които наименованието на дома беше подигравка. Затичах се с най-голяма скорост, докато не се озовах, не зная как, близо до Уестминстърското абатство и не бях привлечен от дълбоката и надигаща се мелодия на органа. С утешително страхопочитание влязох вътре и заслушах тържествената религиозна песен, която разказваше за мир и надежда на нещастните. Нотите, изпълнени с най-скъпите молитви на човека, отекнаха из премрежените пътеки и кървенето на душевните рани беше спряно от небесния балсам. Въпреки страданието, което отхвърлях и не можех да разбера; въпреки изстиналите огнища на просторния Лондон и осеяните с трупове полета на моята родна земя; въпреки цялото многообразие от мъчителни емоции, които бях изпитал тази вечер, си помислих, че в отговор на нашите мелодични молби Създателят гледаше надолу със състрадание и обещание за облекчение; страшният звън на райски окрилената музика изглеждаше подобаващ глас, който да общува с Всемогъщия; спокойствие беше породено от звука ѝ и от гледката на многобройните други човешки същества, поднасящи молитви и подчинението си заедно с мен. Чувство, доближаващо се до щастие, последва пълното предаване на собственото същество под опеката на владетеля на света. Уви! С отслабването на тези тържествени тонове възвисеният дух потъна отново към земята. Внезапно един от хористите умря — той беше вдигнат от чина му, гробниците отдолу бяха набързо отворени и беше изпратен с няколко промърморени молитви към мрачната пещера, обиталище на хиляди, които си бяха отишли преди — сега зейнала достатъчно широко, за да приеме всички изпълняващи погребалните ритуали. Напразно бе тогава да се обръщам от тази сцена към някоя затъмнена пътека или висок купол, отекващи с мелодична възхвала. Единствено на открито намерих облекчение; сред красивите произведения на природата, нейният Бог отново възприе качеството на благосклонност и отново можех да повярвам, че онзи, който бе построил планините, бе засадил горите и излял реките, е издигнал и друго място за погубеното човечество, където бихме могли да се събудим отново за нашите чувства, нашето щастие и нашата вяра.
За мой късмет обстоятелствата, които ме караха да посещавам Лондон, се случваха рядко и задълженията ми бяха ограничени до селските райони, към които нашият възвишен замък гледаше; а тук трудът стоеше наместо забавлението, за да занимае онези провинциални хора, които бяха достатъчно освободени от скръб или болест. Бях насочил усилията си да ги призовавам към обичайните им грижи по реколтите им и да се държа сякаш чумата не съществува. Понякога се чуваше уредът на косачите; въпреки това безрадостните косачи, след като равнодушно бяха обърнали тревата, забравяха да я откарат; овчарят, когато стрижеше овцете си, оставяше вълната да бъде разпръснати от ветровете, считайки за ненужно да осигурява облекло за още една зима. От време на време обаче духът на живота се събуждаше от тези занимания; слънцето, освежаващият полъх, сладкото ухание на сеното, шумолящите листа и бълбукащите ручеи донасяха покой в развълнуваната гръд и даряваха страхливите с чувство, подобно на щастие. Колкото и да е странно, но даже и тези времена имаха своите радости. Млади двойки, които се бяха обичали дълго и безнадеждно, изведнъж откриваха, че всяко препятствие пред тях е отстранено и богатство се изливаше от смъртта на роднините им. Самата опасност ги сближаваше. Непосредственият риск ги подтикваше да се възползват от неотложната възможност; бурно и страстно те копнееха да узнаят какви наслади предоставя съществуването, преди да се предадат на смъртта,
те се противопоставиха на завладяващата чума, която се опитваше да унищожи онова, което е било, или да изтрие дори от мислите им щастливите чувства, които някога са били техни.