Треската на горкото дете се засили с наближаването на нощта. Най-мрачно, за да не използвам по-силни думи, е усещането, с което човек очаква да прекара дългите часове на нощта до болнично легло, особено ако пациентът е дете, което не може да обясни страданието си и чийто трептящ живот наподобява разгарящия се пламък на часовниковата лампа,
С желание човек се обръща на изток, с гневно нетърпение отбелязва еднообразната тъмнина; кукуригането на петел, онзи звук на радост през деня, идва плачещо и разбъркано — скърцането на греди и лекото движение на някое невидимо насекомо е доловимо и усетено като сигнала и образа на самотата. Клара, победена от умора, се беше настанила в подножието на леглото на братовчед ѝ и въпреки усилията ѝ, дрямката натисна надолу клепачите ѝ; два или три пъти тя я отърси, но накрая беше завладяна и заспа. Идрис седеше до леглото и държеше ръката на Евелин; страхувахме се да говорим помежду си; наблюдавах звездите — надвесвах се над детето ми — усещах малкия му пулс — приближих се до майка му — отново се отдръпнах. С настъпването на сутринта една нежна въздишка на пациента привлече вниманието ми, горящото място на бузата му избледня — пулсът му биеше тихо и редовно — мъчението отстъпи на съня. Дълго време не смеех да се надявам; но когато незатрудненото му дишане и влагата, която бе полепнала по челото му, вече бяха символи, които не можеха да бъдат сбъркани с напускането на смъртната болест, реших да прошепна вестта за промяната му на Идрис и най-накрая успях да я убедя, че казвам истината.
Но нито тази увереност, нито бързото възстановяване на детето ни можеха да възстановят дори частица от покоя, на който тя се беше радвала преди. Страхът ѝ беше твърде дълбок, прекалено поглъщащ, твърде пълен, за да бъде превърнат в сигурност. Тя се чувстваше така, сякаш по време на миналото си спокойствие бе сънувала, а сега беше будна; тя беше
… като някой, който е бил прегърнат от бурята и се събужда, за да открие, че корабът потъва. Преди тя беше посещавана от пристъпи на страх — сега дори не се радваше на интервал от надежда. Никаква сърдечна усмивка не сияеше върху красивото ѝ лице; понякога тя се насилваше, а след това бликваше поток от сълзи и морето на скръбта се затваряше над тези останки от минало щастие. Ала когато бях близо до нея, не можеше да се отчайва изцяло — тя ми се доверяваше напълно, — като че ли не се страхуваше от смъртта ми или не обмисляше възможността това да се случи; на моята опека тя предаде пълния товар на тревогите си, отдъхваща си в моята любов, като прерязана от вятъра сърна, застанала до някой елен, като ранено голишарче под крилото на майка си, като малка, разбита на парчета лодка, все още потрепваща под някоя закриляща върба. А пък аз, не тъй гордо, колкото в щастливите ни дни, но нежно и с радостно съзнание за утехата, която предоставях, придърпвах треперещото ми момиче близо до сърцето ми и се опитвах да прогоня всяка болезнена мисъл или жестоко обстоятелство от нейната чувствителна душа.
Още една злополука се случи в края на лятото. Графинята на Уиндзор, бившата кралица на Англия, се завърна от Германия. В началото на сезона тя напуснала опустялата Виена и неспособна да укроти надменния си ум до нещо като подчинение, се забавила в Хамбург и когато най-после дошла в Лондон, изминаха много седмици, преди да уведоми Ейдриън за пристигането си. Въпреки нейната студенина и дълго отсъствие той я приветства с чувствителност, проявявайки такава обич, каквато беше нужна, за да излекува раните от гордост и скръб, и беше отблъснат единствено от нейната пълна и явна липса на съчувствие. Идрис се радваше да научи за завръщането на майка си. Собствените ѝ майчини чувства бяха тъй пламенни, че тя си въобразяваше, че нейният родител сега, в този опустял свят, е изоставил гордостта и суровостта и с радост ще приеме вниманието на дъщеря си. Първата пречка за нейните покорни прояви беше официален намек от падналата кралица на Англия, че аз по никакъв начин не трябва да ѝ се натрапвам. Тя каза, че е склонна да прости на дъщеря си и да признае внуците си; но по-големи отстъпки не бива да бъдат очаквани.