Редица хора от Северна Америка, останките на онзи многолюден континент, бяха отплавали на изток с обезумял копнеж за промяна, изоставяйки родните си равнини в замяна на земи, които не бяха по-малко засегнати от болестта. Няколко хиляди пристигнали в Ирландия около първи ноември и завладели всички свободни жилища, които могли да намерят, изземвайки свръхобилната храна и бездомните говеда. Когато изчерпвали добива на едно място, те продължавали към друго. Най-накрая започнали да пречат на жителите и силни в своята многочисленост, изхвърлили местните от собствените им домове и ги ограбили от зимните им запаси. Няколко такива събития пробудиха избухливия нрав на ирландците и те нападнаха нашествениците. Някои били изтребени; по-голямата част се измъкнала с навременни действия и опасността ги направила внимателни. Техните хора, ловко приведени в ред, смъртните случаи сред тях прикрити, продължили напред в добър строй и очевидно отдали се на удоволствието, те предизвикали завистта на ирландците. Американците разрешили на неколцина да се присъединят към тяхната група и в настоящия момент новобранците превъзхождаха непознатите — но те нито се присъединили към тях, нито подражавали на възхитителния ред, запазен от трансатлантическите водачи, който ги правел едновременно уверени и страховити. Ирландците последвали следите им в безредни тълпи; всеки ден се увеличаваха; всеки ден ставаха по-беззаконни. Американците бяха нетърпеливи да избягат от духа, който бяха пробудили, и достигайки източните брегове на острова, отпътуваха за Англия. Нахлуването им едва ли щеше да бъде усетено, ако бяха дошли сами; но ирландците, събрани в неестествена численост, започнаха да чувстват набезите на глада и също тръгнаха по стъпките на американците към Англия. Пресичането на морето не можа да ги възпре. Пристанищата на опустелите морски градове в западна Ирландия бяха пълни с плавателни съдове от всякакви размери, от военни фрегати до малки риболовни лодки, които лежаха без моряци и гниеха в ленивото море. Преселниците отпътуваха в групи по хиляда и разгръщайки платната с груби движения, създадоха необикновен хаос от въжета. Тези, които скромно се насочили към по-малките плавателни съдове, в по-голямата си част безопасно завършили своето морско пътешествие. Някои, в истинския дух на безразсъдното начинание, се качили на кораб със сто и двадесет оръдия; обширният корпус се носел с приливите от залива и след много часове неопитният му екипаж решил да разгърне голяма част от огромното платно — вятърът го поел и докато хиляди грешки на кормчията накарали кораба да накланя носа си ту в една посока, ту в друга, необятните платнени полета, които насочвали плаването му, се развели със звук, наподобяващ огромен водопад; или такъв, какъвто морето издава, когато е удряно от северните ветрове на равноденствието. Илюминаторите били отворени и всяка вълна, под влиянието на която залитали, наводнявала палубите и те поемали цели тонове вода. Трудностите се увеличили от нов вятър, който започнал да духа, виещ сред платната, разтърсвайки ги насам и натам и раздирайки в тях ужасяващи цепнатини, и врявата на бурния хаос била засилена от такова бръмчене, каквото навярно е посетило сънищата на Милтън, когато си е представял повея на мощните крила на Сатаната. Тези звуци били примесени с рева на морето, плисъкът на сърдитите вълни около страните на кораба и бълбукането на покачващата се вода в трюма. Екипажът, мнозина от който никога преди не били виждали морето, наистина почувствал сякаш небето и земята се изсипали унищожително заедно, докато корабът потапял носа си във вълните или се издигал високо над тях. Крясъците на пътешествениците били удавени в шума на стихиите и раздиращия гръм на тромавото им обиталище — те открили накрая, че водата ги обкръжавала, и се захванали с помпите; със същия успех биха могли да опитат да изпразнят океана с кофи. Когато слънцето залязвало, бурята се разразила още повече; корабът сякаш усещал, че е в опасност, вече бил изцяло натежал от вода и показал други признаци, че се предава, преди да потъне. Заливът бил претъпкан с плавателни съдове, чиито екипажи наблюдавали непохватните движения на тази огромна, тромава машина — те виждали как тя постепенно потъва; водите вече се издигали над долните ѝ палуби — едва мигнали, преди тя напълно да изчезне, а пък мястото, където морето се затворило над нея, не можело да бъде различено. Неколцина от екипажа били спасени, но по-голямата част, придържащи се към въжетата и мачтите, потънали с кораба, за да се появят на повърхността чак когато смъртта разхлаби хватките им.