Това събитие накарало много от онези, които щяха да отплават, да стъпят отново на твърда земя, готови да се сблъскат с всяко зло, вместо да се втурнат в зейналите челюсти на безмилостния океан. Но те били малцина в сравнение с числеността на онези, които пресекли. Много се изкачили чак до Белфаст, за да си подсигурят по-кратко преминаване, и след това, пътувайки на юг през Шотландия, към тях се присъединили по-бедните местни жители на страната и всички се изсипаха в един глас в Англия.
Тези набези ужасиха англичаните във всички градове, където все още имаше достатъчно население, което да усети промяната. В нашата нещастна държава имаше място за точно двойно по-голям брой нашественици; но престъпният им дух ги подтикваше към насилие; те изпитваха удоволствие, изтласквайки собствениците от къщите им; завземайки някое разкошно имение, където благородните обитатели са се изолирали в страха си от чумата; принуждавайки хора от двата пола да бъдат техни слуги и снабдители; докато разрухата не била пълна и те не премествали хищното си нашествие на друго място. Когато никой не им се противопоставял, разпръсквали опустошенията си на шир; при опасност се сплотявали и с ударите на многочислеността си поваляли своите слаби и отчаяни врагове. Те прииждаха от изток и север и насочваха пътя си без очевидни подбуди, но единодушно, към нашата нещастна столица.
До голяма степен средствата за общуване бяха прекъснати от парализиращите последствия на чумата, така че фургоните на нашите нашественици бяха стигнали чак до Манчестър и Дарби, преди да получим вест за тяхното пристигане. Те пометоха страната като завоевателна армия, опожарявайки, опустошавайки и избивайки. Нисшите и скитащи англичани се присъединиха към тях. Някои от лордовете лейтенанти, които бяха останали, се опитаха да съберат войска — но чиновете бяха празни, ужас обзе всички и появилата се опозиция послужи само за засилване на дързостта и жестокостта на врага. Говореха за превземане на Лондон и завладяване на Англия — напомняйки в дълбоки подробности стари обиди, забравени преди много години. Това самохвалство разкри по-скоро слабостта им, отколкото силата им — ала все пак те можеха да причинят изключителни вреди, които, приключващи с унищожението им, щяха да ги превърнат накрая в обекти на състрадание и разкаяние.
Сега научихме как в началото на света човечеството обличало враговете си в невъзможни качества и как мълви, преминаващи от уста на уста, могат като непрекъснато растящата Фама на Вергилий да достигнат небесните склонове и да сграбчат Хеспер и Луцифер с протегнати ръце. Горгони и кентаври, дракони и лъвове с железни копита, необятни морски чудовища и гигантски хидри бяха само част от необикновените и ужасяващи разкази, достигнали Лондон относно нашите нашественици. Тяхното пристигане беше дълго неизвестно, но когато вече бяха доближили на сто мили от Лондон, провинциалните хора, които долетяха преди тях, пристигнаха в последователни войски, всяка от които преувеличаваше броя, яростта и жестокостта на нападателите. Смут изпълни доскоро тихите улици — жени и деца изоставиха домовете си, не знаейки накъде да побягнат — бащи, съпрузи и синове трепереха не за себе си, а за любимите си и беззащитни близки. Докато хората от провинцията се изсипваха в Лондон, гражданите избягаха на юг — те се изкачиха в по-високите сгради на града, въобразявайки си, че ще могат да различат дима и пламъците, които врагът им разпространява около тях.
Понеже Уиндзор бе разположен до голяма степен на пътя на похода от запад, преместих семейството си в Лондон, избирайки Кулата79 за тяхното пребиваване и присъединявайки се към Ейдриън, действах като негов лейтенант в настъпващата борба.
Имахме само два дни за подготовка и умело се възползвахме от тях. Артилерия и оръдия бяха събрани; останките от полковете, които можеха да бъдат събрани от многобройните загуби до някакъв облик на войска, бяха въоръжени с онзи вид военна дисциплина, която би могла да насърчи нашата собствена страна и да изглежда най-страховито в очите на безредната тълпа на нашия враг. Дори музика не липсваше: във въздуха се развяваха знамена и пронизителната флейта и силният тромпет подаваха звуци за кураж и победа. Обученото ухо навярно щеше да проследи неподобаващо колебание в стъпките на войниците; но то не беше породено толкова от страх от противника, колкото от болестта, от мъката и от фаталните поличби, които често тежаха най-мощно върху смелите и потискаха мъжествените сърца до унизително подчинение.