— По чия команда — изрева той, обръщайки се към собствените си войски — напредвате вие? Кой ви нареди да атакувате? Отстъпете назад; тези заблудени мъже няма да бъдат изклани, докато аз съм ваш генерал. Приберете оръжията си; това са вашите братя, не извършвайте братоубийство; скоро чумата няма да остави един, върху когото да излеете отмъщението си: вие по-безмилостни от чумата ли ще сте? Както почитате мен — както се кланяте пред Бог, в чийто образ те също са създадени — тъй както вашите деца и приятели са ви скъпи — не проливайте нито капка скъпоценна човешка кръв.
Той говореше с протегната ръка и решителен глас, след което се обърна към нашите нашественици и със строго изражение им заповяда да оставят оръжията си:
— Мислите ли — рече той, — че защото сме изтощени от чумата, вие можете да ни завладеете? Чумата е и сред вас и когато вие сте покосени от глад и болест, призраците на онези, които сте убили, ще се надигнат, за да не ви позволят надежда и в смъртта. Оставете оръжията си, варварски и жестоки мъже — мъже, чиито ръце са изцапани с кръвта на невинните, чиито души са натежали от сирашкия вик! Ние ще победим, защото доброто е на наша страна; вашите лица вече са бледи — оръжията падат от нервните ви хватки. Оставете оръжията си, приятели! Братя! Прошка, помощ и братска обич очакват вашето покаяние. Вие сте ни скъпи, защото носите крехката фигура на човечеството; всеки един от вас ще открие приятел и гостоприемник сред нас. Трябва ли човек да бъде враг на човека, докато чумата, нашият общ противник, даже и сега е надвиснала над нас, ликувайки в нашето клане, по-жестоко дори от нейното?
Всяка армия спря. От наша страна войниците стиснаха здраво оръжията си и наблюдаваха със строги погледи врага. Те не бяха хвърлили на земята своите, повече от страх, отколкото от желание за съревнование; ирландците се погледнаха един друг, всеки копнеещ да последва нечий чужд пример, но нямаше кой да ги поведе. Ейдриън слезе от коня си и се приближи до един от току-що убитите:
— Той беше човек — извика той — и сега е мъртъв. О, бързо обвържете раните на падналите — не позволявайте никой да умре; не позволявайте нито една душа повече да избяга през вашите безмилостни разрези, за да разкаже пред Божия трон историята за братоубийството; обвържете раните им — върнете ги при техните приятели. Изхвърлете настрана озверилите сърца, които горят в гърдите ви; пуснете на земята тези средства на жестокост и омраза; в тази почивка от изтребващата ни съдба нека всеки мъж бъде брат, пазител и опора на другия. Отървете се от тези оцапани с кръв ръце и побързайте, нека някой от вас превърже тези рани.
Докато говореше, той коленичи на земята и вдигна на ръце един мъж, от чиято страна бликаше топлият прилив на живот — горкият нещастник изпъшка, — тъй тиха бе станала всяка тълпа, че неговите стенания бяха ясно доловими и всяко сърце, доскоро свирепо насочено към всеобщо клане, сега тревожно биеше с надежда и страх за съдбата на този един човек. Ейдриън откъсна военния си шал и го завърза около страдащия — беше твърде късно, — мъжът издаде дълбоко въздишка, главата му падна назад, крайниците му загубиха своята поддържаща сила.
— Мъртъв е! — извика Ейдриън, докато трупът се строполи от ръцете му върху земята и той сведе глава в скръб и почит. Съдбата на целия свят изглеждаше обвързана със смъртта на този единствен човек. От всяка страна групите захвърлиха оръжията си, дори ветераните заридаха и нашият отряд протегна ръце към враговете си, докато прилив на любов и най-дълбока дружба изпълваше всяко сърце. Двете сили смесени, невъоръжени и ръка за ръка, говорещи единствено как всеки може да помогне на другия, се обединиха; всеки се разкайваше, едната страна за предишната си жестокост, а другата за скорошното си насилие; те изпълниха заповедите на генерала да продължат към Лондон.
Ейдриън беше принуден да прояви крайна предпазливост: първо, за да успокои раздора, а след това, за да се погрижи за множеството нашественици. Те бяха изпратени към различни райони от южните графства, настанени в опустели села — част бяха изпратени обратно на собствения им остров, докато сезонът на зимата засега съживяваше силите ни, проходите на страната бяха защитени и всяко увеличение на числеността забранено.
По този повод Ейдриън и Идрис се срещнаха отново след раздяла, продължила близо година. Ейдриън беше зает с изпълнението на тежка и болезнена задача. Той беше запознат с всеки вид човешко нещастие и завинаги се беше убедил, че силите му са недостатъчни, а помощта му от малка полза. И все пак душевната му воля, енергията и пламенната му решителност предотвратяваха всякакво повторно въздействие на тъгата. Той изглеждаше възроден и някаква добродетел, по-мощна от магичната алхимия на Медея, го даряваше със здраве и сила. Идрис едва разпозна крехкото същество, чието тяло преди сякаш се накланяше дори от летния полъх, в този деен мъж, чието изобилие от чувствителност го правеше по-способен да изпълни висшата си длъжност в подхвърляната от бури Англия.