С няколко думи трябва да завърша тази трагедия. Бях принуден да напусна Лондон и Ейдриън пое отговорност да бди над Меривал; задачата скоро беше изпълнена, възрастта, скръбта и суровото време, всички се обединиха, за да успокоят мъките му и да донесат покой на сърцето му, чиито удари бяха непоносими. Той умря, прегърнал земната повърхност, която бе натрупана върху гърдите му, когато той бе положен до съществата, за които се разкайваше с такова обезумяло отчаяние.
Върнах се в Уиндзор по желание на Идрис, която беше на мнение, че това място предлага по-голяма безопасност за нейните деца, и защото, веднъж поел опеката на местността, нямаше да я изоставя, докато има и един оцелял жител. Отидох също, за да действам в съответствие с плановете на Ейдриън, които бяха да събере в мнозинства онова, което бе останало от населението, тъй като той бе убеден, че единствено чрез благотворителните и обществени добродетели ще има някаква надежда за безопасността на останките от човечеството.
Печално преживяване беше завръщането на това тъй скъпо за нас място, сцената на щастие, рядко срещано преди, за да отбележим тук изчезването на нашия вид и да проследим дълбоките незаличими стъпки на болестта върху плодородната и обична почва. Обликът на природата толкова се бе променил, че беше невъзможно да се заемем със сеитба на семена и друг есенен труд. Този сезон вече бе отминал и зимата беше придошла с внезапна и необичайна суровост. Редуващите се мраз и разтапяне, които водеха до наводнения, направиха местността непроходима. Тежките снеговалежи придаваха арктичен вид на пейзажа; покривите на къщите се подаваха под белите купчини; ниските колиби и величествените имения, еднакво обезлюдени, бяха затрупани, праговете им неразчистени; прозорците бяха счупени от градушката, докато надмощието на североизточен вятър правеше усилията на открито изключително болезнени. Промененото състояние на обществото превръщаше тези злополуки на природата в източници на истинско страдание. Разкошът от господството и грижите на подчинението бяха загубени. Необходимите условия за живот наистина бяха събрани в такива количества, че да снабдят до изобилие нуждите на намалялото население; но все още се изискваше много труд, за да се уредят тези сурови материали, и потиснати от болестта и страхуващи се от бъдещето, ние нямахме сили, за да подемем смело и решително каквато и да е структура.
Мога да говоря за себе си — липсата на сила не беше мой недостатък. Последствието от напрегнатия живот, който ускоряваше пулса ми и ободряваше тялото ми, не бе да ме въвлече в лабиринта на дейното съществуване, а да възвиши моята смиреност и да придаде величествени пропорции на незначителни предмети — можех да живея живота на селянин по същия начин; моите дребни занимания бяха раздути до важни начинания; чувствата ми бяха стремителни и завладяващи страсти и природата с всичките ѝ промени беше покрита с божествени особености. Самият дух на гръцката митология се засели в сърцето ми; боготворях планините, поляните и потоците, аз
Необяснимо е, но докато земята бе поддържала еднообразния си ход, аз бях живял с непрекъснато обновяващо се удивление по древните ѝ закони, а сега, когато с чудата колесница тя се втурваше по непозната пътека, аз усещах как това чувство избледнява; борих се с униние и умора, но те ме задушаваха като мъгла. Навярно след усилията и изумителното вълнение през отминалото лято, спокойствието на зимата и почти робския труд, който тя донесе със себе си, бяха като естествен отговор двойно по-тягостни. Ненаситната страст от предходната година не беше онова, което придаваше живот и характер на всеки момент — не бяха и болките, причинени от бедствията на времената, в които живеехме. Пълната безсмисленост, която беше съпроводила всички мои усилия, им отне обичайното въздействащо вълнение и отчаянието направи несполучлив балсама на самопохвалата — копнеех да се завърна към старите си занимания, но от каква полза бяха те сега? Да чета беше безсмислено, да пиша — даже суета. Земята, допреди просторен площад за изява и достойни подвизи, необятен театър за великолепни драми, сега представляваше едно пусто място, празна сцена — понеже нито актьорът, нито зрителят вече имаше какво да каже или чуе.